Медия без
политическа реклама

Един месец война: Украйна се опитва да мине в контранастъпление

Руската армия не може бързо и ефективно да завладява крупни населени пунктове, което почти спря настъплението й

25 Март 2022

Преди месец руската операция в Украйна започна с бързо нахлуване в почти десет направления с очевидно амбициозни цели - завладяване на цяла Южна Украйна, Киев и Донбас. За четири седмици обаче тя навлезе в дълбока криза. Макар амбициите видимо да се свиха, дори и те не могат да се реализират при сблъсък с реалността.

Още от самото начало стана ясно, че руската армия не може да настъпва ефективно навсякъде, а без съсредоточаване на силите, подкрепления и авиационна подкрепа на няколко от най-важните участъци, не може да напредва никъде. Такова прегрупиране на силите беше направено - от десет направления руското командване се концетрира в две, където разчиташе да се сдобие със стратегически успехи. От 10 март насам усилията са съсредоточени в обсадата на Киев и на основната /по численост/ групировка на украинската армия, разположена в Донбас.

Идеята е със заплахата за ликвидация на основните сили на украинската армия и на политическото ръководство на страната руският Генерален щаб да принуди украинските власти, ако не да капитулират, поне да търсят компромис с Русия по предложения, които в момента са неприемливи за Киев. Кремъл очевидно се надяваше, че този военен успех /колкото и той да е далече от първоначалните планове/ ще позволи да се решат и политическите задачи на войната.

Но през четвъртата седмица на войната ситуацията за руската армия отново се влоши. Сега украинските войски не само се отбраняват, но и в някои направления се опитват да изземат инициативата и да минат в контранастъпление. Все още не е ясно дали ще им стигнат силите и дали ще постигнат успех при явното превъзходство на противника във въздуха.

 

Какво се случва по всяко от направленията

 

 

За този един месец събитията в различните направления на руското настъпление се развиваха по сходен сценарий - дълбоки рейдове на десетки и стотици километри през първата седмица, после трудности при сломяване на съпротивата на украинските войски в местата на постоянна дислокация във вътрешността на страната, накрая - загуба на инициативата.

 

Киевското направление /северните и западните покрайнини/

 

На север от Киев войната започна с вертолетен десант на летището "Антонов". Битката с националната гвардия и специалните части на Украйна, дислоцирани в този район, се проточи няколко дни, което позволи на основните сили на руската армия в това направление да преминат над 100 км от беларуската граница през Чернобилската зона и да се обединят с десантчиците.

След това последва неудачен удар по Киев. Руските войски не можаха да преминат през река Ирпен, защото бе взривена язовирната стена /не е ясно чие дело е това, но е изгодно на защитниците на Киев, които се опитваха да спрат настъплението на руските войски/. Руската армия влезе в неизгодни за нея боеве - разстоянието между фланговете на запад /в Бородянка/ и на север /в Ирпен/ беше над 30 км. Да се разгърнат всички планирани за настъпление към Киев сили беше невъзможно. Освен това цялата територия бе обстрелвана от украинската артилерия. Ситуацията се усложняваше и от факта, че в Чернобилската зона има малко пътища, и подкрепленията и снабдяването на групировката попадна в километрично задръстване.

 

 

В началото на март руската армия все пак започна настъпление по южното направление, заобикаляйки Киев от запад. Войските пресякоха магистралата Киев — Житомир, на която се завързаха ожесточени боеве с украинските сили, дошли от Житомир. Руското настъпление бе спряно.

Колкото по на юг се придвижваха руските части, толкова по-тежка ставаше ситуацията с тяхното снабдяване, взаимодействието с другите родове войски и командването. Както личи от прихванатите радио разговори между руските командири в района на град Макаров и около магистралата Киев — Житомир (публикувани от The New York Times, чиято достоверност не може да бъде потвърдена), войските са лишени от всякакви резерви, включително от гориво за танковете, а авиационна подкрепа изобщо липсва. От снимките в района личи, че руските части са понесли тежки загуби в техника по магистралата Киев-Житомир и в селата около нея.

На четвъртата седмица от войната ситуацията за руските войски се влоши. Първо се провали новият опит да се осигури флангът на руската армия, настъпващ на запад от Киев. Руските войски преминаха река Ирпен, превзеха село Мощун и се опитаха да затворят блокадата на Киев от север. Това би им позволило да защитят от атаки един от фланговете. На другия фланг беше предприето настъпление в района на село Немешаево. И двете операции се провалиха. Мощун и Немешаево бяха загубени, спряно бе и прехвърлянето през Ирпен.

Украинските войски продължиха контранастъплението си - превзеха Макаров, което създаде заплаха за цялата руска групировка на юг от магистралата Киев-Житомир. Към 24 март не е ясно дали украинското настъпление е единичен епизод или ще се разгърне в мащабен оперативен успех и ще отблъсне руските войски от Киев.

 

Киевското направление /източните покрайнини/

 

Руските войски се оказаха на източните покрайнини на Киев - край Бровари, летището в Бориспол и магистралата Киев-Харков, преминавайки дълъг и тежък път. Част от войската стигна почти до Киев през горите на Черниговска област - областният център така и не беше превзет и руските колони около него се атакуват ежедневно. Вероятно затова и се провали планът да се атакува Киев веднага с крупни сили - опитът на една или две танкови роти да стигнат до Бровари - важен пункт за украинските войски, завърши с огромни загуби. Руските войски успяха да превземат само намиращото се на 10 км от Бровари село Велика Димерка, където се окопаха.

От изток към Киев се приближи групата, започнала войната край Суми. Тя също трябваше да заобикаля градовете, оборудвани като пунктове за съпротива на украинските войски, и беше подложена на всекидневни атаки. В резултат войската така и не стигна до магистралата Киев-Харков, нито до летището в Бориспол.

На четвъртата седмица украинските войски започнаха контраатаки - атакувана беше Велика Димерка. Резултатът към 24 март е неясен.

Като цяло в това направление едва ли е възможно продължение на руското настъпление, поне докато не бъдат прехвърлени сериозни сили и не бъде осигурено тяхното обезпечаване.

 

Чернигов, Харков и Суми

 

В северо-източна Украйна от първата седмица се водят боеве с малка интензивност, които обаче са много важни за хода на войната: тук се намират пунктовете за снабдяване на руската армия, намираща се на изток от Киев. Руската армия няма сили напълно да подсигури трасето. В резултат на обширна гориста територия се водят изтощителни артилерийски престрелки, устройват се засади /тук украинските войски се справят много успешно, защото руските обози не са достатъчно защитени/. Като цяло не се очакват някакви съществени изменения на този фронт.

 

На юг от Харковска област и на север от Донбас

 

Това направление е едно от главните за руското командване. Руските войски трябваше да превземат Северен Донец в Изюм, като едновременно през Балаклея се придвижва още една групировка. Заедно трябваше да навлязат в тила на основните украински сили в Донбас, на запад от Славянск и Краматорск. След това бе планирано обкръжаване - заедно с пристигащите от юг, от района на Донецк руски войски /с подкрепата на силите на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР/.

Град Изюм така и не бе превзет, тъй като там руските войски бяха посрещнати от десантно-щурмува бригада на украинските въоръжени сили. Защитниците на града бяха оттласнати в южната му част, мостовете през реката бяха взривени. Руските войски поставиха два понтони моста и продължиха настъплението към Барвенково и Лозова. Но то скоро бе преустановено от пристигналите от Краматорск украински резерви. В района на село Каменка се завързаха тежки боеве, които продължават и на 24 март.

Неспособността на руските войски да развият настъплението по главното си направление изглежда като знак за обща криза. Фактът, че поставените военни цели не бяха постигнати веднага, лесно може да се обясни с излишно разпиляване на силите. Но спирането на настъплението по главното направление свидетелства за неспособност да се поправят грешките на планирането и да се прегрупират сили. Другото обяснение може да са непреодолими тактически проблеми, които не позволяват да се организира настъпление срещу упорит противник. Това могат да бъдат трудности с разузнаването, с насочването на артилерията и авиацията, със снабдяването или упадък на бойния дух.

 

На юг от Донбас и Мариупол

 

Единственото направление, където продължава /макар и бавно/ руското настъпление, е на юг от Донбас. То започна по-късно от другите направления /ако не броим районите на Мариупол и Волноваха/ - в началото на март. При това руските войски се изправиха срещу силен противник, който за седем години укрепи своите позиции в района. Засега не е ясно дали те ще успеят да прогресират - поне докато не освободят войските, заети с щурма на Мариупол.

Атаката на Мариупол - отчитайки неговите размери и население - се развива сравнително бързо, но ако се съди по откъслечните съобщения и видео клипове, е съпроводено с големи загуби на руските войски и на силите на ДНР. Превзет е около половината град. Засега е сложно да се прогнозира кога, дали и в какво състояние ще се освободят войските, участващи в щурма.

 

 

Алтернативното настъпление чрез укрепени позиции край Донецк се разгръща на север, през Запорожката област. Тук руските войски бяха спрени преди повече от седмица в района на Василиевка и Гуляйпол. Има опити да им бъде изпратено подкрепление - морска пехота, която слезе от десантни кораби в пристанището на Бердянск. На 24 март украинците обстрелваха корабите и поне един от тях бе тежко ударен. Не е ясно дали техниката на ударения кораб е била вече разтоварена. Засега не може да се прогнозира дали руските войски в Запорожка област имат достатъчно сили за възобновяване на настъплението и обединение с войските, опитващи се да пробият през Изюм.

 

 

Николаев и Кривой Рог

 

Украинските войски успяха да изземат инициативата в Николаевска област, след като руските войски прекратиха настъплението към Одеса, сблъсквайки се със силна съпротива в района на Вознесенск. През последната седмица руснаците се оттеглиха от много позиции в Херсонска област. Обменят се дистанционни удари - украинските войски нанесоха артилерийски удар /вероятно с помощта на "Смерч"/ по летището в Херсон, изваждайки от строя 10 руски вертолета. Руските войски отвърнаха с удар по казармите на десантно-щурмувата бригада в Николаев, при който загинаха десетки украински десантници.

На северна Херсонска област руското настъпление е спряно от седмица. Войските достигнаха границите с Днепропетровска област, но нямат сили, за да превземат Кривой Рог или Днепър (бивш Днепропетровск). Вероятно възобновяването на настъплението е отложено, докато не бъде решена съдбата на операцията в Донбас.

 

 

Какво означава всичко това

 

Стратегия "война на смачването", избрана първоначално от руското командване, не сработи - нито в сложния вариант с настъпление в десет направления, нито в по-малко амбициозния с бързо обкръжаване на Киев и Донбас /може да го наречем сценарий "Принуда към компромис"). Вероятно руското командване се затруднява да поправи грешките на първоначалния план - войските са навлезли дълбоко в Украйна в първите дни, навсякъде се водят тежки боеве, а прегрупирането в полза на някои приоритетни направление се оказа невъзможно.

Явно не са решени и много тактически проблеми - ако се съди по резултатите и детайлите по боевете, известни от открити източници като снимки и видео от последствията от военните действия, руските войски не превъзхождат украинските в разузнаването и набелязването на целите. Руската армия не показа, че може бързо и ефективно да завладява крупни населени пунктове. Всеки път, когато някой град с голям гарнизон не може да бъде превзет, настъплението спира за дни, даже за седмици. Това обстоятелство може да погребе надеждите за успех на всяка крупна операция.

От друга страна, и украинската страна засега не е показала, че може да проведе настъпление с решителни цели, като състредоточи крупни сили. Пропускайки удара в първата седмица на войната на юг, украинската армия не можа да прехвърли там резерви и отстъпи огромна територия и стратегически важни градове. Засега украинските войски главно се отбраняват в околностите на пунктовете за постоянна дислокация.

Единствената алтернатива на сценария "Принуда към компромис", предполагащ решителни и успешни операции на една от страните, е войната на изтощението. И ако се стигне до това, изобщо не е сигурно, че Русия може да излезе победител.

Украйна очевидно може да разчита на постоянно увеличаващата се помощ от САЩ и ЕС /макар и тя да е ограничена от страха на Запада от пряк сблъсък с Русия/.

В условията на санкции Русия едва ли ще може още дълго да поддържа производството на съвременно въоръжение /с което тя все още има преимущество пред Киев/ на ниво, достатъчно за покриване на загубите. Съкращаването на преимуществото в техническо отношение ще бъде неравномерно. Засега руската авиация не е понесла критични загуби. Но запасите от прецизни боеприпаси /в това число оперативно-тактически ракети/, които станаха един от основните инструменти за водене на война през последните седмици, могат бързо да се изчерпят.

Украинската армия пък може да пострада от изтощаването на артилерията и техниката на механизираните части, където търпи големи загуби, ако се съди по доста оскъдните открити източници. Не е ясно ще може ли Западът да компенсира тези загуби, като се има предвид, че Русия засега демонстрира решителност и възможности да унищожава крупни складове за оръжие във вътрешността на страната. В този смисъл за руската армия е изключително важно да има резерв от оперативно-тактически ракети като главно средство за борба с украинската военна логистика и доставките на западно оръжие.

Засега не може да се прогнозира чии възможности да нанася удари по противника в такава война на изтощението ще се изчерпят по-бързо. Но Киев едва ли си е помислял да участва в подобна "надпревара". Възможностите да се стигне до приемлив компромис в такива условия рязко падат. А вероятността страните да се съгласят на "компромис", който доскоро е изглеждал абсолютно неприемлив, се увеличава.

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

Украйна, Русия, война

Още по темата