Преди месец, на 10 юли, в интервю за британския Times украинският министър на отбраната Алексей Резнищов заяви, че президентът на Украйна Володимир Зеленски е наредил на военното ръководство да разработи план за освобождаване на южните райони на страната. Депутатите от руската Държавна дума побързаха да разтълкуват това като доказателство за "агонията" на Украйна. Но е очевидно, че перспективата за настъплението на Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ на юг и освобождаването на Херсон започва да предизвиква в Москва безпокойство, преминаващо в паника.

Как биха могли да се развият бойните действия за Херсон?

Резников съобщи още една новина - в редовете на ВСУ са мобилизирани 700 000 души. Това не беше случайно - министърът даде ясно да се разбере, че за сравнително кратко време, когато призованите в армията войници и офицери минат необходимата подготовка, бъдат разпределени по части и получат западно оръжие, победата на Украйна ще бъде гарантирана.

От средата на юли украинските медии, политици и военни говорят за предстоящото настъпление към Херсон като за нещо, което е вече решено. На 19 юли ВСУ нанесе първия удар с получените от САЩ HIMARS по стратегически важния Антоновски мост. А украинските войски се придвижиха на 1-1.5 км на юго-изток от Николаев. С други думи - перспективата за украинско настъпление в южното направление придоби практически характер.

Според сценария на военните действия на юг задача номер едно ще е разгромът на руската групировка на десния бряг на Днепър и освобождаването на Херсон. При благоприятно развитие на ситуацията ВСУ могат да продължат с освобождаването на цялата Херсонска област, окупираната част на Запорожка област и да излязат на Перекопския провлак и подстъпите към Чонгар /на границата с Крим/. Но дори ВСУ да освободят само Херсон, това ще бъде най-голямата военна и политическа победа на Украйна и тежко поражение за Русия. Така ще бъдат осуетени плановете за анексиране на Херсонска област -

да се прави референдум под дулата на украинските HIMARS е невъзможно

Сценарият изглежда правдоподобен и логичен. Но атаката се забавя и през последните дни в медиите започна да се задава въпросът защо, при условие, че Антоновският мост, складовете за боеприпаси и другите руски военни обекти в Херсонска област непрекъснато се обстрелват? И дали изобщо то ще се състои? Странно е и че украинското ръководство предварително публично обяви за настъплението на юг. Обикновено страната, планираща настъпление, старателно скрива неговите конкретни цели и направлението на главния удар.

Антоновският мост през Днепър

Русия падна в капана

След като ВСУ започнаха редовно да обстрелват Антоновския мост и други обекти в дълбокия оперативен тил в Херсонска област, в Москва стигнаха до извода, че украинското настъпление към Херсон не само е реалистично, но и може да завърши с освобождаването на града. Кремъл, разбира се, не може да позволи това. Беше дадена заповед, вероятно лично от руския президент Владимир Путин, Херсон да бъде удържан на всяка цена. Затова и от края на юли в Херсонска и Запорожка области започнаха да се прехвърлят както воюващите в Донбас сили, така и резерви от Русия. Тяхното ядро са части и подразделения на руските военно-десантни войски.

Към края на август в Херсонска и Запорожка области руското командване съсредоточи над 60% от всички действащи в Украйна войски - около 25-30 батальонно-тактически групи с обща численост 20-25 000 войници и офицери. Появиха се съобщения за готвено руско настъпление към Николаев. Не спират коментарите, че Кремъл не се е отказал от настъпление към Одеса, а за това трябва да се прехвърлят войски през Южни Буг - единственият теоретично достъпен мост, през който това може да стане и който се намира в Николаев.

Съсредоточавайки голяма част от войските на юг, Русия отслаби боевия си потенциал в Донбас. Украинските източници съобщават, че основна роля в неспиращите бойни действия край Бахмут и Донецк играят частите на т.нар. народна милиция на Донецката народна република, които са зле подготвени и напълно изтощени от шестмесечните непрекъснати боеве. Това създава ситуация, при която заповедта на Путин за окупиране на цялата Донецка област няма да бъде изпълнена. И главната политическа цел на втората фаза на войната - "битката за Донбас" - разширяването на пределите на "народните републики" на цялата територия на Луганска и Донецка области - няма да бъде постигната. Русия не може да постигне и стратегическите си цели на юг.

Струпаните на десния бряг на Днепър войски са абсолютно

недостатъчни за щурм и превземане на Николаев.

Това е добре укрепен и подготвен за блокада град с население почти половин милион души. Щурмът на градове по принцип е сред най-трудните военни операции и води до огромни загуби за настъпващата страна. Боевете за Рубежное-Северодонецк-Лисичанск например започнаха още в началото на март 2022 г. Освен това, за да излязат до предградията на Николаев, руските войски трябва да изминат минимум 40 км, комуникациите ще бъдат разтегнати, движещите се автомобилни колони с боеприпаси и гориво ще са крайно уязвими за ударите на украинската авиация, артилерия и диверсионно-разузнавателни групи. Само преди няколко дни Украйна получи американските високоскоростни ракети HARM, предназначени за унищожаване на радиолокаторни станции, преди всичко ПВО. Това ще облекчи действията на украинската авиация, тъй като ще бъде парализирана работата на руската противовъздушна отбрана.

На практика струпаната на десния бряг на Днепър солидна руска групировка попадна в капан. С активното участие на руските военни ръководители.

Боеспособността на всяка войска зависи най-вече от комуникациите й с оперативния тил, откъдето се доставят боеприпаси, гориво за автотранспорта и бронетехниката, прехвърлят се подкрепления за компенсиране на загубите, медикаменти, продоволствие. В оперативния тил се изпращат ранените, изискващата ремонт техника, частите, които имат нужда от отдих и т.н.

Руската групировка на десния бряг на Днепър се оказа в изключително тежко положение в това отношение. Нейната комуникация с териториите на левия бряг напълно зависи от три стратегически моста - Антоновския мост до Херсон, жп моста, пресичащ Днепър на 20 км от Херсон, и на язовира на Каховската хидроенергийна станция на 90 км от Херсон. Никакви други пътища за снабдяване на групировката не съществуват. Антоновският мост вече е извън строя - всеки опит да бъде ремонтиран е напразен, тъй като веднага щом руските инженерни роти залеят с бетон дупките от ракетите на HIMARS, ВСУ отваря нови. Жп мостът и мостът в Нова Каховка също са пострадали, макар и все още да се използват. Но редовно се обстрелват и няма съмнение, че при сериозни боеве с тях ще се случи същото като с Антоновския мост.

Останала без транспортни връзки с левия бряг, руската групировка на десния бряг, независимо от нейната численост и въоръжение, е обречена на поражение. И колкото повече батальонно-тактически групи са струпани там, толкова повече боеприпаси и техника ще са нужни за водене на бойни действия. Когато боеприпасите свършат,

руските войски ще бъдат изправени пред избор - капитулация или паническо бягство,

в това число с плуване през Днепър.

Това обяснява защо ВСУ не бърза с настъплението. Достатъчно е украинските войски да водят позиционна война, след което в един момент да прекъснат мостовете през Днепър и да накарат противника бързо да изразходват боеприпасите си. С това на историята на руската групировка на десния бряг ще бъде поставена точка.

Стратегическият или логистичният капан, в който се оказаха руските войски на десния бряг, ще позволи на ВСУ да освободи Херсон, намиращ се също на десния бряг на Днепър, без продължителен и кръвопролитен щурм, без много жертви сред гражданското население, да избегне "нов Мариупол". Останалите без боеприпаси и снабдяване, руските войски няма как да се съпротивляват и в най-добрия случай ще се окажат военнопленници. А освобождаването на Херсон наистина може да означава началото на прелом във войната.