Я сега да видим, драги слушатели, кой иска да живее 100 години? Като ви гледам, никой май няма да се откаже.
В живота има толкова приятни явления, като например нашите “Новини с добавена стойност”, едно комюнике от Зоната на дискомфорта и околните села.
В едно село сложили 14 еднакви пътни знака, но вместо да стане зона на туристически комфорт, май ще разкарат знаците и ще развалят работата. Ама тяхна си работа, на селското общество, гражданското общество да не се бърка!
***
В Зоната на комфорта, скъпи приятели, човек наистина може да откара цял век, но големите работи в тоя живот обикновено се случват отвъд границите на уважаемата Зона на комфорт.
Това ще ви го кажат всякакви психологически авторитети, макар че аз се отнасям с известно недоверие към думите им.
Днес, да речем, е Антоновден и почитаме Антоний Велики от Египет. Тоя преподобен отец имал доста дълъг житейски път. Не го ловели ни чуми, ни гонения на християни, които били много популярни по него време в Римската империя - трети-четвърти век става тая работа.
И господин светецът живял цели 105 години в най-различни подвизи извън Зоната на комфорта. Тоя човек се движел из местата с най-люти гонения на християни, открито проповядвал и помагал на пострадалите, но срещу самия него никой не посмял да вдигне ръка - голям психологически авторитет имал.
Имал и дарбата да лекува разни болни, недоволни, ритнати от камила и т.н. И бил голям сладкодумник - хората го слушали и настръхвали от силата на Бога-Слово.
Антоновден е актуален и спрямо пандемичната обстановка, защото в българските народни вярвания денят се свързва с болестите и най-вече Чумата. А пък на Чумата не искали да ѝ казват името, затова ѝ викали леля. И поради тази причина Антоновден тук-там е известен като Лелинден.
Общо взето, народът се надявал, че като напопържа Чумата на леля, ще я посрами и отблъсне.
То и сега някои българи така се борят с Чумата корона вирус - псуват на леля и стринка, и викат - няма такава болест, не искам и да чувам за нея.
Обаче народните обичаи нямат тая висока ефективност на хуманната медицина, затова човечеството последните векове запретна ръкави и доста напредна в науките!
Ето даже ваксини за корона-чумата изобретиха учените по света - и дори по нашите земи пристигнаха известно количество екземпляри на тоя фармацефтичен продукт.
Науката напредва, обаче и хората доста се размножиха, няма ваксини за всички, затова хората се разпределят за няколко вълни на ваксинация.
И в град Сандански, представете си, група граждани не дочакали да им дойде вълната за ваксинация, ами хукнали като гепарди, изпреварили всички и застанали най-отпред, отнемайки предимството на други хора. Сигурно са видели някъде 14 еднакви знака за предимство и затова са предприели нерегламентирано изпреварване на съгражданите си. Увлекли са се, човешко е.
Какво ли не прави човек в стремежа си към тоя свят и Зоните му на комфорт. Не може като Антоний Велики всички да търчим 100 години по Зоните на дискомфорта и да се стремим към небесния свят, и да помагаме преди всичко на другите.
Така че тая малка човешка слабост на санданските гепарди е достойна за опрощение.
Случката в Сандански показва също така, че доверието на обществото във ваксините се повишава. Това е все пак положителна тенденция, защото с компрометирано доверие се живее неприятно. Например режисьорът Константин Станиславски казвал на актьорите, които играят неубедително - не верю, не вярвам. И актьорите много се опечалявали, почвали по-естествено да влизат в драматични роли.
Лошо и драматично е устроен светът в някои отношения.
В изборния процес недоверието е критично - по света и у нас. Знаете какви грижи си имам с мирното предаване на властта в Щатите, а сега ще трябва да борим и недоверието в нашия изборен процес.
Особено при всички тия пандемични ограничения във времето и пространството. То да идеш да гласуваш ще е цяло ходене по мъките на дискомфорта.
Ако пък си и в чужбина - още по-сложно.
И затова Валери Симеонов покани всички да се приберат и да гласуват на родна почва.
Който иска да гласува, казва Симеонов, да хваща самолета и да пристига.
Един вид - миналото лято не ги домързя младежта и си надойдоха от чужбините, за да протестират у нас, сега за изборите мрънкат.
Който е патриот и действително загрижен за съдбините на родината, ще мине всички бариери и национални граници, и ще си упражни правото на глас у нас.
Ето така ще върнем младите у нас да ни радват старините, като станем на 100 години.
А това ви го пожелавам, драги слушатели - да живеем 105 години като Антоний Велики и да настръхваме пред олтара на Словото минимум по три пъти на ден, което прави по 21 настръхвания седмично. Духовната храна също трябва да се приема редовно, иначе моралът се изтощава и почваме да правим глупости.
Аз понеже съм духовен лакомник, все си ходя с широка духовна талия.
Защото аз съм Г-н Балев от вестник СЕГА, медията на свободните хора.
И така, нахраних ви с духовно
първо, второ, трето,
желая наздраве с духовен аперитив
и обявявам дочуване!
***
Оригинална публикация и звуков файл - тук: