Изборът на служебното правителство за бази на бъдещата система за спешна помощ по въздух (HEMS) ще претърпи обрат. Това е един от примерите за лоши решения, които днес премиерът акад. Николай Денков посочи като наследство от предишните управляващи. Промяната в намеренията се подсказваше и от вчерашното решение на правителството да прехвърли на МЗ част от бившето летище Търговище за терен на една от базите.
На територията на страната ще бъдат изградени шест оперативни бази на HEMS, а разположението им дава възможност до всяка точка на страната да могат да достигат два хеликоптера едновременно, обясни днес министърът на транспорта Георги Гвоздейков. Той припомни, че до този момент са определени точките, където ще бъдат изградени оперативните бази, като за четири от тях вече са предоставени и необходимите терени. С решения на правителството са осигурени места на територията на летищата София и Пловдив, както и в бившето летище Търговище. База ще има и на летище Сливен, където има предоставен имот от седем декара с решения на местния общински съвет. Другите две точки ще бъдат на летище Долна Митрополия и летище Габровница, където има бивша военновъздушна база, която към момента е с отпаднала необходимост, обясни министър Гвоздейков. Той допълни, че се работи за прехвърлянето на имотите там от Министерството на отбраната на Министерството на здравеопазването, за да може да започне изграждането на прилежащата инфраструктура.
„Рестартирахме процеса по изграждане на системата за спешната медицинска помощ по въздух, който беше забавен и поведен в грешна посока от служебното правителство. Системата ще бъде изградена, отчитайки всички европейски правила в тази област“, каза министър Гвоздейков.
Според министъра е била грешно и противоречащо на изискванията намерението на предходния служебен кабинет да изгради оперативните бази за хеликоптерите на териториите на няколко болници в страната. По думите му всяка база трябва да е с големина около шест декара, за да разполага с площадка за излитане и кацане, инфраструктура за поддръжка на машините, места за навигация, както и за почивка на екипите, а това няма как да бъде изградено на територията на лечебно заведение.
Гвоздейков заяви, че този процес вече е спрян и се работи по нов по-ефективен модел, при който базите са така разположени в страната, че да покриват изискванията за т. нар. „златен час“ за транспортиране на пострадал до болнично заведение. „Новото разпределение на базите ще даде възможност във всяка точка на страната да могат да стигат два хеликоптера едновременно“, подчерта той.
Първият хеликоптер, финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост, се очаква да дойде през декември 2023 г., като до тогава авиационният оператор трябва да е подготвен и лицензиран, за да приеме хеликоптера.
ПЛОЩАДКИТЕ
Предишното правителство направи преглед на болниците в страната, за да прецени кои от тях могат да имат площадки за кацане и излитане на медицинските хеликоптери. Планът беше да има 12 такива площадки, като за София бяха обявени три болници - "Проф. Александър Чирков", "Лозенец" и "Св. Анна".
ПРЕМИЕРЪТ
„Има европейски регламент, който изисква тази дейност да се извършва от търговски дружества. Това, което направи служебното правителство, е да закрие търговското дружество и да прехвърли дейността към Държавния авиационен оператор, който няма право да извършва тази дейност. Защо? Не мога да ви кажа. Сега, след една година, ние се намираме в изходно положение, в което ДАО не може да извършва тази дейност. Трябва отново да създаваме търговско дружество, което да поеме тази работа“, посочи премиерът акад. Николай Денков.
БИВШИЯТ ПРЕМИЕР
Служебният премиер Гълъб Донев отхвърли обвиненията на наследниците си. Той подчерта, че не хангари, а единствено площадки за кацане и излитане е искало да изгражда в болниците служебният кабинет. „Не знам дали казаното е грешка, или е умишлено“, посочи още Донев, цитиран от БТА.
