Едно от основните неща, които договориха лидерите от ЕС за бежанската криза, бе претоплената тема за т.нар. изнесени центрове извън страните - членки на блока. Германският канцлер Ангела Меркел се похвали, че по тази точка всички са били единодушни. Миналата седмица държавите от ЕС се бяха споразумели да проверят възможността за бързо създаване на приемни центрове извън ЕС за онези бежанци, които са били спасени в Средиземно море. Като възможни места за подобни центрове се споменаваха някои северноафрикански държави, както и Албания, която се стреми към членство в ЕС. Но повечето страни - Мароко, Тунис и Алжир - вече отхвърлиха подобна възможност. Еврокомисарят Гюнтер Йотингер междувременно заяви пред "Франкфуртер алгемайне цайтунг", че създаването на въпросните приемни центрове изисква да се сключат партньорски споразумения със страните от Северна Африка. За целта била необходима "честна концепция", която да сложи край на престъпните действия на контрабандистите на хора, която обаче да товари прекалено въпросните партньорски държави. Според информации на "Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг" Еврокомисията смята, че е възможно да се започнат нови преговори по този въпрос с Либия, Мали, Нигер и Нигерия за създаването на приемни бежански центрове.
Албания също отхвърли всякакво предложение за изграждането на приемни центрове за мигранти на нейна територия, които искат да достигнат до Европа. Албания никога няма да приеме подобни бежански лагери от ЕС, дори в замяна на членство в ЕС, каза албанският премиер Еди Рама. Според него "властите в Тирана искат да помогнат при разрешаването на този европейски проблем, но това не може да направят сами". "Превръщането на Албания в някаква каменна стена за мигрантите, които искат да достигнат до ЕС, ще бъде опасно решение", каза още Рама. В Черна гора няма лагери за мигранти и 

страната няма да се превръща в приемен център в името на ЕС,

каза черногорският премиер Душко Маркович по време на парламентарния контрол. "Стабилността и сигурността на гражданите са на първо място. Правителството може да гарантира това нещо", каза още Маркович. Според него при "масово пристигане на мигранти на един от граничните пунктове ще бъде изграден специален център, където ще бъде гарантирано хуманното отношение към тях". Същата е позицията на Босна и Македония. 
Преди това на съвместна пресконференция с италианския премиер Матео Салвини в Триполи либийският вицепремиер Ахмед Майтик заяви, че неговото правителство е готово да си сътрудничи с ЕС по отношение на нелегалната миграция. Либия обаче "категорично отхвърля изграждането на приемни центрове за бежанци" на нейна територия. Вицепремиерът подчерта, че това представлява нарушение на либийските закони. По време на посещението си в Либия италианският вътрешен министър се застъпи за изграждането на приемни центрове в Северна Африка, но без да споменава къде точно. След завръщането си в Италия той отново настоя за изграждането на подобни центрове, посочвайки вече и конкретни държави - Либия, Нигер, Мали, Чад и Судан. Подобни изнесени бежански центрове трябвало да помогнат както на Италия, така и на Либия за спиране на миграцията, заяви председателят на ксенофобската партия "Северна лига". В замяна на това щяло да има повече пари за помощи за развитие. Правозащитни организации обаче са категорично против подобни нови центрове и припомниха печалната слава на сегашните подобни лагери. 
В самата Либия, където вече седма година продължава гражданската война между различни групировки, бяха създадени десетки бежански лагери, където обаче условията за мигрантите 

са по-тежки и от концентрационни лагери. 

Това разкри м.г. телеграма на германския посланик в Нигер до външното министерство на Германия. Дипломатите потвърдиха информациите за екзекуции, мъчения и други системни нарушения на човешките права в лагери по бежанския коридор в Либия. Една 27-годишна жена от Камерун разказа в Катания как е била отвлечена от въоръжени мъже, които в продължение на осем месеца я биели и изнасилвали. В един момент тя успяла да избяга и трафикантите я закарали до Италия, където тя получила убежище. След преживения физически и психически тормоз тя не може да спи и да се храни нормално. Бежанецът от Нигерия Джон Ориайфо определя Либия като "ада на земята", където т.нар. брегова охрана е пълноправен властелин и си прави каквото иска. Подобни доказателства за зверства в Либия се появиха и по време на съдебен процес в Милано срещу водещ трафикант на хора. Германското посолство в Нигер отбеляза в дипломатическа телеграма, че достоверни снимки от мобилен телефон и видеоматериали потвърждават информация за лагери, които са превърнати в частни затвори, управлявани от трафиканти. Всекидневно безброй мигранти са екзекутирани, бити, изнасилвани, обирани и захвърляни в пустинята, алармира дипломатическата мисия. Свидетели говорят за пет екзекуции на седмица в един затвор, за да се освободи място за нови мигранти и да се увеличат печалбите на трафикантите.
Либийските трафиканти на хора печелят над 200 млн. долара годишно, сочи доклад на ООН. Мигрантите плащат по 1200 долара на човек, за да прекосят Либия, и между 800 и 2000 долара за място в плавателен съд, твърдят местните хора. Рискованото пътуване обикновено започва от отдалечената южна либийска пустиня, където въоръжени банди са отворили опасен нов път за напускане на Африка. Хора, които живеят близо до контрабандните маршрути, казват, че мигранти от Еритрея, Етиопия и Южен Судан идват в началото на пролетта, когато морето е по-спокойно. Трафикантите работят на малки мрежи според маршрута. Една група превозва мигрантите от Нигер до либийския град Катрун, след това друга от Катрун до Сабха, трета от Сабха до Триполи, а четвърта отговаря за преминаването по море. Други групи каналджии прекарват сирийци, палестинци и други през египетската граница в Либия.
Друг проблем е, че правната база за създаването на приемни центрове за бежанци извън територията на ЕС също не е изяснена. Европейската комисия (ЕК) посочи, че в правно отношение центровете за предоставяне на убежище 

не бива да бъдат един вид "черна дупка"

Затова и вече пристигналите в Европа хора, търсещи убежище, не могат да бъдат върнати в приемни лагери извън ЕС. Подобни изнесени центрове не са в унисон нито с европейското, нито с международното право, потвърди  говорителка на ЕК. Новото националистическо-популистко правителство в Рим затвори пристанищата си за кораби, които спасяват мигранти в Средиземно море. Целта е бежанците да бъдат прихващани по либийското крайбрежие от бреговата охрана и да бъдат връщани обратно в Либия, където бушува кървавата гражданска война. Италианската брегова охрана препраща сигналите на изпаднали в беда лодки с бежанци директно обратно на либийската брегова охрана. 
Председателят на египетския парламент Али Абд ал Аал потвърди отказа на страната да открие на своя територия приемни центрове за бежанци. "Подобни институции биха влезли в противоречие със законите и Конституцията на нашата страна", каза той пред "Велт ам Зонтаг". Египетските закони по принцип не допускали създаването на бежански лагери. Легално влезлите в страната мигранти имали право да избират мястото на своето пребиваване и нямало как да бъдат принуждавани да влизат в приемни центрове, заяви председателят на парламента, който е вторият човек в държавната йерархия на Египет след президента Ал Сиси. В тази връзка парламентаристът подчерта, че неговата страна "вече е приела близо 10 милиона бежанци от Сирия, Ирак, Йемен, Палестина, както и от Судан, Сомалия и други страни". Възможностите на страната били на практика изчерпани, поради което било важно Египет да получи помощи от Германия.
Споменатите от канцлера Меркел споразумения с държави от ЕС за по-бързо връщане на регистрирани там кандидати за убежище междувременно също изглеждат все по-малко вероятни. Чешкият премиер Андрей Бабиш опроверга съобщението, че е обещал на Меркел да приема обратно подобни бежанци. Той твърди, че между Чехия и Германия не е имало никакви преговори по този въпрос, и обяви, че той самият няма намерение да подписва подобно споразумение. Говорител на унгарското правителство подчерта, че позицията му по този въпрос е "непроменена от 2015 г. насам". Нито един бежанец няма да може да влезе на територията на Унгария, ако преди това е бил регистриран в Гърция или друга европейска страна - гласи тази позиция. Полша и Словакия също не проявяват готовност за споразумение с Германия. Австрийският канцлер Себастиан Курц пък заяви, че е против даването възможност на мигрантите да търсят убежище в ЕС от предложените "приемни лагери" извън континента. "Аз съм сред тези, които казват, че ако позволим молбите за убежище (от приемните лагери), това ще създаде невероятен фактор за привличане", допълни той.
Засега само гръцкият премиер Алексис Ципрас е готов да сключи споразумение с германския канцлер Ангела Меркел, което да направи по-лесно за Германия да връща кандидати за убежище в други европейски страни. Според Ципрас такова споразумение няма да окаже съществен ефект върху ситуацията, тъй като гръцката граница се пресича всеки месец само от 50 до 100 лица, търсещи убежище. "Не се притесняваме от факта, че може да имаме някои връщания от Германия, ако това ще помогне, за да отправим сигнал към контрабандистите (че Европа се заема с незаконните миграционни потоци)", заяви Ципрас. Според него сегашните правила за разпределяне на отговорността за кандидатите за убежище - т.нар. Дъблински регламент, са "нежизнеспособни". Испания също заяви, че е готова да последва усилията на Атина, но засега това са единствените две страни в ЕС, които са готови да дадат рамо на Меркел по този въпрос. Това показва, че някой в Брюксел, Берлин и Рим си е правил сметките без кръчмаря, а корабите на трафикантите продължават да прииждат през Средиземно море към Европа.

---------------------------------
ТЕНДЕНЦИЯ

През 2015 г. 890 000 мигранти са навлезли в Германия, но броят им рязко спада след мигрантското споразумение между ЕС и Турция и затварянето на коридора на Балканите. През 2016 г. в Германия са пристигнали около 280 000 души, а през изминалата година намаляват до 187 000, което е равно на, нивото от 2014 г. Между януари и април т.г. са регистрирани 55 000 мигранти в държавата, или с 10% по-малко в сравнение със същия период през 2017 г. Федералната служба за миграция и бежанци, която се занимава с бежанските молби, е взела решение за повече от 110 000 случая между януари и май. Всяка трета молба за убежище е одобрена. През 2017 г. са одобрени 43%, а през 2016 г. - почти 2/3. В края на 2017 г. около 600 000 души са регистрирани с бежански статут, тъй като според Женевската конвенция са преследвани на политическа или етническа основа. На около 85% от тях са гарантирани ограничени права за престой. В допълнение в края на миналата година на почти 200 000 души е гарантирана ограничена закрила. В края на миналата година по документи почти 230 000 души трябва да бъдат депортирани, на половината от тях е отхвърлена молбата за убежище. През м.г. едва около 7100 души са върнати в други европейски държави според Дъблинската регулация - почти 1/3 от тях в Италия. Мигрантите в Германия, настанявани в приемни центрове, получават храна, дрехи, подслон и медицинска грижа. Всеки мигрант получава джобни пари до 135 евро на месец. Ако не са предоставяни основните нужди, те получават финансова помощ.