Всяко лято си има своите вълнуващи малки и по-големи истории - флиртове, авантюри, скандали. Акцент в спомена за отиващото си лято изглежда ще се окаже полемиката около буркините в световните медии. Буркини, нека припомним, са плажните тоалети, покриващи цялото тяло и главата, измислени специално за мюсюлманки, за да бъдат едновременно cool и халал.

Кметовете на десетина френски града забраниха това облекло. Което в лятната суша за новини предизвика очакваните бурни медийни реакции. Френският премиер Валс нарече "провокация" модата да се лежи с "кофража" по плажовете. Канадският премиер Джъстин Трюдо пък каза, че това било "символ на приемането на другия в отвореното общество". После Френският върховен съд отмени забраната и така разговорът за буркините потръгна.

Какво всъщност прозира зад това малко екстравагантно, но и някак неуместно плажно облекло и последвалата полемика? Етап от сблъсъка на цивилизациите, лятна провокация на ислямисти към символния свят на Европа, пристъп на ислямофобия, право на свободен избор, нов цвят в дървото на мултикултурализма или нещо друго? В полемиките има от всичко по малко. За някои реакцията на френските власти изглежда по-скоро комична, докато за други е съвсем логична в контекста на терористичните атаки от последните две години и особено след трагедията в Ница от 14 юли т.г. Впрочем точно от плажа в Ница е и една от най-тиражираните снимки със сюжет "френски полицаи глобяват жена с буркини".

Ако се погледне към плажа и плажния дрескод в историческа перспектива, може би ще бъде по-лесно да се разбере и явлението "буркини".

Като природно явление плажът е стар колкото света, но като социално пространство е твърде модерен. Той е пар екселанс 



продукт на Новото време



Историята му се простира около три века назад. И колкото и странно да звучи, съвременният плаж всъщност е британско изобретение, родено няколко десетилетия след Английската революция. Той е в известен смисъл и нейно следствие, доколкото в развитието си следва релефа на обществените трансформации през XVIII и XIX век. Някои са склонни да търсят първоизточник на модерния плаж в гръко-римската античност, но аргументите не са убедителни. Римската баня е друг тип културен феномен. Тя има по-скоро родство с модерните спа центрове.

До началото на XVIII век идеята за морски курорт с плажуващи не съществува. За онези, които живеят на брега, морето е съдба, а за останалите то е по-често плашеща бездна. Около 1720 г. град Скарбъро (Scarborough) в Йоркшир става първият морски курорт с плаж. Към края на века градовете Брайтън и Брадфорд поемат щафетата и под насърчителните грижи на бъдещия крал Джордж IV стават средища за фриволност и хедонизъм и се превръщат в едни от все още най-значимите английски морски курорти. Курортното дело на прага на XIX век прониква и в малки дотогава градчета като Маргейт (Margate) в Кент и Блекпул (Blackpool), за които става причина за истински икономически и демографски бум. Процесът става още по-интензивен след появата на първите железници. Те правят възможно бързото и евтино придвижване на големи групи. 

Основна причина за внезапно породения и бързо растящ интерес към морето и морския бряг е модната по онова време идея за climato therapy. Вярвало се е, че смяната на климата може да лекува много болести и най-вече туберкулоза. Поради което много аристократи и буржоа имали обичай за известна част от годината да променят средата за живеене. 

След средата на XIX век, когато английските железници станали масово достъпни, не само горните социални класи, но и работниците можели да ходят на море и да плажуват. Много от текстилните предприятия през лятото били затваряни за около седмица за ремонт на машините и през това време работниците били пускани в отпуск, който мнозина прекарвали в някой от морските курорти. Тъй като това ставало по различно време, туристическият поток бил относително постоянен, а 



социалният състав 



на плажа ставал все по-пъстър. Така жп индустрията създала друга - плажнотуристическата и нагледно демонстрирала как индустриите взаимно да се пораждат и насърчават. 

Нека видим как се е променял плажът. Как пясъчната ивица между брега и морето се превръща в особен вид социално пространство? Освен вилите, хотелите, казината и ресторантите в непосредсвена близост до брега става и нещо друго. На самия плаж се появяват т. нар. bathing machines. Това не са точно машини за къпане, а малки съблекални от плат или дърво на колела, в които дамите оставяли дневните си облекла, за да облекат плажни костюми. Дамският бански костюм от Викторианската епоха представлява 



затворена рокля с дълги ръкави 



до китките на ръцете, под която има клин, покриващ глезените на краката. Тоалетът завършва с шапка. Иначе казано - викториански буркини, но с дантели. Да се появиш с по-лежерно облекло на плажа, се е смятало за крайно неприлично. Същественото е, че плажът вече не е същият - има дрескод, т.е. своя етика. Мъжкият бански костюм е малко по-разкрепостен. Представлява раирана фланела с къси ръкави и раиран панталон до коленете. Тази плажна мода и за двата пола се запазва почти до средата на миналия век. 

След като открили плажа и плажуването на родна почва, британците се заели да разпространят новата мода по света. Което и направили през XIX век и началото на XX век. Нека споменем само, че Френската Ривиера се е развила като курорт първо заради английските туристи, а крайбрежната зона в Ница все още се нарича Promenade des Anglais. В началото обаче това е било по-скоро зимен курорт, привлекателен за английските аристократи заради мекия климат през тази част от годината. После идват руснаци, германци и всякакви други нации. По-късно повечето морски държави в Европа си правят по една тяхна Ривиера с хубави плажове, за да поканят англичаните и при тях да отидат. Образът на пътуващия британец, иронично поднесен от Джером Джером, по онова време, а и не само, е твърде реалистичен. 

В началото на миналия век плажът вече е познато и относително достъпно развлечение в Европа и Америка. Към пясъка и морските вълни развлекателната индустрия добавя чадъри, шезлонги, надуваеми дюшеци, водни пързалки и всякакви други атракции - коктейли в някой бийч бар, возене с банан или джет, летене с парашут, каране на сърф и водни ски, снимка с мечка, маймуна или питон албинос.

Постепенно и дрескодът се променя, макар и бавно. През 1946 г. френският автомобилен инженер и дизайнер на бельо Луи Реар създава бикините. Идеята му хрумнала, след като наблюдавал как плажуващи жени дискретно навиват крачолите на плажните си тоалети, за да поемат повече слънце. Новият дрескод скоро завладява плажовете. В тон с тенденцията и мъжките бански скъсяват крачолите. После в духа на сексуалната разкрепостеност от 70-те и 80-те на мода излязоха монокините и нудизма. През 90-те, когато нищо повече, скрито дотогава от банските, не можеше да се покаже, на мода излязоха дългите шорти. Но явно това не е бил краят на плажния дрескод. През 2004 г. австралийската дизайнерка от ливански произход Ахеда Занети създава плажен костюм за мюсюлманки. Идеята й, според собствени признания, била "мюсюлманките да бъдат част от плажния живот на Австралия". В което на пръв поглед няма нищо неестествено. Защо е тогава целият шум? 

От очертания дотук социален профил на модерния плаж би трябвало да става ясно, че той е и винаги бил не просто секуларно пространство, а възможно най-секуларното. По разбираеми причини в никой свещен текст, ислямски, християнски, еврейски или какъвто и да било, не е казано как точно човек трябва да е облечен на плажа. Там хората в известен смисъл "събличат" религиозната си идентичност, също както и професионалната или социалната, за да дадат израз на телесността.  

В близкото минало на всеки български плаж можеше да се види поне един нелепо изглеждащ човек в костюм, който крачи между хавлиите и трескаво търси някого. Във филма "Оркестър без име" този характерен за онова време типаж беше изигран от Велко Кънев. Освен костюм носеше и дипломатическо куфарче.

Буркините обаче не са нелепо изглеждащ дамски костюм. Те са двусмислени и това ги прави подозрителни. От една страна, дават възможност на младите мюсюлманки да се приобщят към светския плажен живот, но от друга страна, бидейки заредени с определено религиозен смисъл, могат да разрушат дълго градената митология на плажа като абсолютно секуларно пространство. Като повечето деликатни и заплетени социокултурнополитикорелигиозни конфликти, вероятно и този ще остане без решение. Ще го реши времето. Защото идва есен, а после и зима.