Далеч от демонстрирането на трансатлантическото единство и решителност, много от лидерите, които ще участват на срещата на върха на НАТО, насрочена за утре и четвъртък, може да участват във втори кръг на грохота в Квебек. Тогава американският президент Доналд Тръмп настрои срещу себе си европейците и канадците заради твърденията им за несправедлив търговски излишък и зашеметяващи военни разходи, оставяйки НАТО на парчета. Напълно оправдано е САЩ да настояват държавите от пакта да плащат повече за собствената си отбрана. Но Америка се нуждае от съмишленици и съюзници, а Тръмп не може да си позволи да продължи да ги третира като съперници или заплаха за неговата сигурност.
И все пак... Просто погледнете какво се случи след Г-7
Оттеглянето на подписа на САЩ от съгласуваното съвместно изявление на седемте водещи развити икономики в света е безпрецедентно. Направо е вцепеняващо президентът публично да обвини домакина, канадския премиер Джъстин Трюдо, че е "много нечестен и слаб", а партньорите му, че ограбват американските работници. Финансовите пазари поеха навлизането на тактиката на риалити телевизията в световната икономическа дипломация привидно безразлично. Независимо от риска от търговска война, предизвикана от американските мита за внос на стомана и алуминий, заплахата от налагане на наказателни санкции върху вноса на автомобили, много инвеститори все още вярват, че икономическите гръмотевици на Тръмп са по-лоши от ухапването му.
Но евентуална експлозия на срещата на върха на 11-12 юли може да има по-сериозни стратегически последици, особено ако насърчи държави като Русия, Китай или Иран да се опитат да експлоатират западните разделения с потенциално опасни последици за войната и мира. Заложено е бъдещето на алианса, който запазва западната стабилност и просперитет през последните седем десетилетия, но която Тръмп още като кандидат за президентския пост нарече "старомоден". За разлика от криволичещите срещи на върха на Европейския съюз, където окончателното съгласие често е несигурно и лидерите често имат стимула да играят за пред вътрешната публика, НАТО обикновено може да разчита на стегнато организирана среща, изпълнена с възможности за фамилни снимки - илюстрация на трансатлантическата солидарност плюс предварително подготвено комюнике.
В пакта европейските лидери се придържат най-вече към конструктивни моменти, като се стремят да останат заедно като единно трансатлантическо семейство със споделени ценности зад "лидера на свободния свят", както се нарича президентът на САЩ. Тръмп обаче мина като с танк през тази хореография м.г., отказвайки да се придържа към сценария, умишлено пропусна обещанието за взаимна защита, предвидено в член 5, което асистентите му бяха написали предварително, а вместо това изнесе конско на европейците за ниските им военни разходи. "Заради него бяхме съкратили срещата и организирахме поредица от "негови успехи" за разходите за отбрана, борбата с тероризма и сигурността на киберпространството", заяви човек, участвал в подготовката на срещата с Доналд Тръмп миналата година. Но той просто прибра в джоба си постигнатите отстъпки,
не спомена член 5 и внесе смут сред съюзниците,
допълни източникът.
В опит да се избегне друга демонстрация на раздвоение от НАТО вече са напълнили нова кошница от "успехи", които Тръмп може да си припише. Те включват тенденция на нарастване на разходите за отбрана сред почти всички съюзници, по-голям дял, предназначен за модернизиране на оборудването и подобряване на бойната готовност, като бюджетът на ЕС се използва за първи път за финансиране на военни изследвания и развитие. Отчетена е и инициативата на ЕС за улесняване на "военната мобилност" чрез премахване на административните бариери и подобряване на пътищата, мостовете и железопътните линии, за да се помогне на пакта да изкара по-бързо своите танкове, камиони, войски и самолети през Европа на източния фронт при криза. Както и откриването на програма на НАТО в Багдад за обучение на иракските сили за сигурност в борбата срещу "Ислямска държава".
Но позицията на основните персонажи в Брюксел е почти същата като в Канада и враждата оттам все още не е затихнала. Поведението на неудовлетвореност на Тръмп - и неговата мания за свързване на търговски потоци и разходи за отбрана - показва, че никакви ангажименти не са в състояние да защитят съюза от самонараняване, предизвикано от американския лидер. Големият дебат, който сега се води в европейската стратегическа общност, е как да се реагира, когато суперсилата
тръгне в грешна посока -
не само за търговия, основана на правила, но и като пренебрегва съюзническите възгледи и действия по Иран, израелско-палестинския конфликт, ООН.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, чиято задача е да предотврати прекъсването на трансатлантическата гъвкавост, приканва съюзниците да се съсредоточат върху "трите C" - пари, способности и ангажименти (cash, capabilities and commitments), и да покажат как допринасят за общата защита извън главната цел за разходи за отбрана в размер на 2 на сто от брутния вътрешен продукт. Но изглежда, че Тръмп се интересува само от първото С и е бесен, особено по отношение на благоденстваща Германия.
Изправяйки се пред американския президент, който приема броя на мерцедесите на Пето авеню като заплаха за националната сигурност, но не иска да критикува руската военна намеса в Украйна, европейците се разкъсват между желанието да отвърнат на удара - с риск от по-нататъшно разкъсване на тъканта на трансатлантическите отношения - и инстинкта да се усмихват и да се правят, че се понасят, защото те все още се нуждаят от Америка, за да се чувстват страните им в безопасност.
Франция, Германия и Великобритания по принцип се съгласяват, че е необходимо да се отвърне твърдо, но любезно на американската демонстрация на сила в търговията и да се придържат към ядреното споразумение с Иран. Съществува обаче и потенциал за разделение между европейците, като популистките правителства в Италия и Полша са склонни да търсят национално предимство за себе си, като насърчават стремежите на Доналд Тръмп. След като опитите на френския президент Емануел Макрон да съблазни Тръмп бяха отхвърлени, Париж вижда възможност
да се стреми към европейска "стратегическа автономия"
и способността да се водят военни операции без подкрепата на САЩ, ако е необходимо, и да се създават оръжия без американски технологии.
Поддържането на успешен съюз за отбрана не предполага да се стреля по собствените съюзници. Малко преди срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел само това е сигурно. Но много европейци, особено тези, които са най-близо географски до Русия, виждат понятието "стратегическа автономия" като опасна илюзия и се противопоставят на изпращането на сигнал, който да даде на Доналд Тръмп оправдание да се откаже от Атлантическия съюз. Разбираемо, германският канцлер Ангела Меркел е сред предпазливите въпреки думите й за Европа, която взема съдбата си в собствените си ръце, защото нейната страна има повече да губи от търговска гледна точка и е по-несклонна към военни действия.
Официалните представители на САЩ и НАТО призовават европейците да гледат последните туитове на Тръмп - което всъщност прави неговата администрация. "Следвайте парите", посъветва колегите си от НАТО на скорошна среща министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис. САЩ са увеличили повече от два пъти размера на бюджета си за своята Европейска инициатива за възпиране, изпратиха танкове в Европа за първи път от края на войните в бивша Югославия през 90-те години на миналия век, реактивираха военноморското командване за Атлантическия океан и предложиха оборудване в Източна Европа. Въпреки нежеланието на Тръмп да критикува руския президент Владимир Путин САЩ засилиха санкциите срещу Москва след отравянето на бивш руски шпионин Сергей Скрипал във Великобритания с невропаралитично вещество. Да, налице са добри знаци. Но поддържането на успешен съюз за отбрана също изисква да не се стреля по собствените съюзници.
