Народопсихологията като наука може да се гордее с българите. Допринесли сме за нея - имахме бивш цар премиер, посрещнат с до истерия високи надежди, спихващи със същата скорост при управлението му. Той бе образ мечта (завърналият се от изгнание монарх ни повежда през брода), за който българите с изненада научаваха в реалността, че същият трудно с говор произвежда мисъл. Рядко може да има толкова остро противоречие между това, което хората си представят и онова, което впоследствие им се материализира. Експресното изчезване на очарованието на Симеон Сакскобургготски дойде не толкова поради грешки в управлението, колкото заради нереалния предварителен образ - от толкова високо може единствено да паднеш.
Този образ бе дело и на политически манипулатори, но по-важното бе, че хората имаха нужда от него -
потребно им бе да вярват, че спасител съществува,
магия, с която да бъдат проводени през тежкия българския преход. Ключов момент в тази епопея бе речта на Сакскобургготски от 6 април 2001 г., в която той обеща избавление за 800 дни. Добре е днес, 8000 дни по-късно, да опитаме да направим равносметка как се трансформира това вярване, какви сънища събужда, как те бяха експлоатирани във времето.
Много се говори, че Саксккобургготски е ликвидирал двуполюсния модел. Но, всъщност, непоправимата щета не бе за модела, а за образа на партията като спасител. При царя партията бе заменена от личността. След Саксккобургготски дойде "генералът на народа" Бойко Борисов, в малка модификация - и днешната кулинарна звезда Волен Сидеров. Личността бе свързвана не само с по-добро бъдеще, но и с раздаване на закъсняла справедливост. Съответно живееше и образът на лошия, който следваше да бъде наказан - "комунистите", "Доган" и т.н.
Любопитно е, че успоредно с царя
връх, съответно и крах преживя още един мит -
за "завърналите се от чужбина образовани наши деца". Както и при царя, чийто магически сили разтварят непроходимото море, така и този мит имаше здрави исторически корени - във Възраждането, когато български младежи се пръскат из европейските училища, и завърнали се, помагат на изостаналото население. Ако през Възраждането това е било факт, то сега се получи трясък без гръм.
От своя страна генералът политик Бойко Методиев Борисов съчетаваше ред митове, но основният бе свързан с едно характерно вярване в българина - че лошата действителност може да се преодолее с прецакване, с някакво мошеничество и благоразумно затваряне на очи. За много хора той бе
"тарикатчето, което, ясно е - правило и това-онова навремето,
прави и сега, но що пък - ако ще ни оправи, нека!". Нататък генералът се задържа, митологията се поизчерпа, светът се разбърка. А конкретното светло бъдеще престана да е хоризонт, защото влязохме в него (Европа, Запада), отново се оказа надценено... Важното следствие на всичко това бе, че идеята за "хубавия свят, който трябва да достигнем" се измени в "света не е такъв, какъвто ни го представят" - ще постигнем добрия живот не след като някой ни проводи някъде, а
след като си отворим очите за измамата, в която живеем
Защо се състоя тази трансформация? - ами защото в хората неудовлетворението и надеждата са вечни - след като има проблеми, се търси вяра, която да ги реши.
Съответно в новата ситуация политическите продуценти се концентрираха върху "нишата на отваряне на очите". Настана машина за страх - понеже, щом те лъжат, следва да се страхуваш, а спасението идва от тоя, който ти казва истината.
И наистина си бе страх:
Страх, че със санирането ще ти вземат апартамента (смешно е днес, но тогава на много хора не им бе смешно, вярваха).
Страх, че България ще нападне Русия (огромното мнозинство вярващи на тази глупост така и не са проумели до днес, че единственият, който нападна, е Русия).
Страх от бежанци, които, напълно официално, легитимно и откровено не щат да са в България.
Страх, че пандемията не е пандемия, тя е световен заговор.
В момента май има нов страх, че депозитите в евро са със срок на годност, след него се губят (мантрата лека-полека се подема от "Възраждане").
За целия този страх, роден малко след началото на миналото десетилетие, ескалиращ и променящ се, допринесоха, разбира се, и световните процеси, промяната в комуникационните технологии, взаимодействията между различни народопсихологии, чисто местни причини и т.н. Паралелно заживя и кратък нов сюжет с обещания за добро бъдеще - "съдебната реформа ще промени България". Както в старите времена, и този сюжет съществуваше при възмездие - реформа и оправяне ще има
при наказание на Борисов и Делян Пеевски
Но двукратното съюзяване с първия и еднократното (до момента) с втория на обещаващите уби и този блян.
Любопитно е, че двуполюсният модел бе ликвидиран не от царя, а в ерата на ПП, ДБ и късния ГЕРБ - сили от еднакъв сегмент (десен, атлантически) се сменят на първите места в класирането - те са и врагове, и се съюзяват. Процесът вървеше успоредно със залязването и изпадането в непотребност на БСП.
Но да видим какво още се случва днес. Ясно е, че тече периодът на страх и "действителността такава, каквато не е". Но не само. Нужен е по-мащабен поглед:
В Румъния бе отменен тур от президентските избори. Независимо имаше или не конституционни основания, анулирането се дължи на резултата от вота. Ако Калин Джорджеску не разполагаше с шанс за балотажа, отмяна нямаше да има. Във Франция на Марин льо Пен бе забранено да се кандидатира. Каквито и насрещни вълнения да има в двете държави, те са
несравнимо по-малки от величината на пренебрегването на народа,
на волята му. Някога си представяхме, че такова нещо в Европа не само не може да се случи... Но и, ако се случи, ще бъде посрещнато от помитащи протести, от защитаващ неприкосновеността на волята си суверен. Виждаме го в Истанбул, не в Европа. Ами у нас? Всички знаем, дори се доказа, че на "Величие" бяха откраднати резултати. Но независимо от мащаба на подкрепата за всички тях - голяма при Джорджеску, не малка при Льо Пен, незначителна, но все пак съществуваща при "Величие" -
няма го този чак толкова ядосан суверен
Липсват помитане, непростима обида, извънредна реакция. Насрещното недоволство е тривиално, като при по-дребни случаи. Какво излиза?
С оглед на миналото няма как да кажем, че народните вярвания, заблуди, потребности по света и у нас намаляват. Но вероятно в ерата на интернет, на тик-ток (поне две от гореспоменатите звезди са царе на мрежите) е родена нов тип политическа публика - която все така се впуска в митове, търси ги, но много-много не взема присърце това действие. Не ѝ пука -
ако ѝ отменят вота, страда колкото при поява на кофти реклама
след съответния линк - просто преминава на следващия. Иде реч за нов тип политически избирател и/или зрител, който интернет формира в света, включително България.
Това засега е хипотеза. Но ако съм прав, чисто властово може да се очакват още отменени или забранени избори. Защо не, след като на малцина им пука? А от гледна точка на народопсихологията, включително у нас, избавлението почва да се възприема като на един клик разстояние - може това, или пък онова, що не и иначе - без много-много да се придиря. Затова без да придирят и политици почват да говорят и правят каквото им падне.
