Като изтървана приказка - "в тоя цирк съм доста отдавна",  думите на вицепремиера Красимир Каракачанов описаха очарователния политически шарж от последните два дни. В Международния ден на труда БСП поведе шествие срещу бедността и мизерията и започна да пуска прожектори в държавата, за да си идат ГЕРБ. А от другата страна трима членове на кабинета - Томислав Дончев, Владислав Горанов, Красимир Каракачанов, самодоволно отговориха с пресконференция, че едва ли не никой не може да им държи сметка, защото влизането в Министерския съвет не ставало "със засилване по "Дондуков", а през избори" (по вицепремиера Дончев). Всъщност в тоя цирк всички ние сме доста отдавна, защото нито управлението управлява, нито опозицията е опозиция.
Ръководството на БСП изведнъж пое факлата, запалена от президента Румен Радев, който преди две седмици видя, че в държавата се управлява в тъмнина. "Да осветлим процесите в държавата, да има прозрачност на собственост и управленски решения, на харчене на публични ресурси, да има ясно установени правила, които да важат за всички", призова тогава той. А левицата запя рефрена с охота. Всичко това обаче кънти кухо, защото факлоносците нито са пример за подражание, нито показват, че имат желание да стигнат до края на осветляването.

Активизирането на БСП като алтернатива на управляващите не става само с лозунги

Митингът от 1 май показа колко дежурни фрази могат да бъдат изречени за единица време на подобно партийно събиране. Лозунгът, който развяваше с гордост участник в шествието на левицата: "Премълчаването на истината за липсата на десетките стотици в математиката е престъпление срещу човечеството", алегорично обобщава цялостното поведение на партията на Корнелия Нинова в последната година. (Издигналият загадъчния плакат е психически нестабилен човек, който се появява на какви ли не протести, но в случая, без сам да съзнава, присъствието му бе повече от уместно.) Хаотични обвинения към управляващите с желание хем да управляват, хем обаче да не могат да предложат реални политически решения на обществените проблеми. Това, че в България корупцията и бедността са социални язви, всички го знаят. Какво обаче предлагат от БСП? Принципът, който гледаме в последните десетина години: "Стани да седна" и "Избори до дупка", няма как да доведе до реална промяна. Т.нар. опозиция се лута в своето безсилие. ДПС стрелят срещу "Обединените патриоти" с надеждата да се наместят на тяхно място в сенките на плаващото парламентарно мнозинство. БСП се целят на едро в политическото тяло на ГЕРБ.
Имитацията достига до участие в леки скечове на "тоя цирк" (по определението на Красимир Каракачанов). На митинга на 1 май Корнелия Нинова не само повтори рефрена на президента "да пуснем прожекторите", но и поиска да се осветява паралелната държава, тъмната страна на управлението, което било "пропито от кражби и корупция". Подобно на своя "патрон" обаче лидерката на социалистите

предпазливо премълчава кои са лицата, кръговете и групировките

От БСП се пазят да заемат категорична публична позиция за раздаването на концесии, европари, обществени поръчки и публични средства. Изглежда, че корупцията в страната е само и единствено в малките общини, а в големите областни центрове всичко е точно... Защо БСП не извади злоупотреби, ако има такива, в София, Варна, Пловдив, Благоевград, откъдето и г-жа Нинова в речта си обяви: "Обединени и заедно, ни води една идея - искаме справедливост." Каква справедливост, когато левицата отказва да участва в разговорите за работеща правораздавателна система. Не се чу и глас оттам за зрелищното задържане на кметицата на "Младост" (тук не става дума за това дали е виновна или не, а за погазването на основни текстове в НПК).
Вероятно нямаше да е толкова тъжно, ако накрая митингът на ръководството на БСП не приключи пред Народния театър, където с концерт на "Сигнал" бе отбелязан Денят на свободното слово. Но няма как да се забрави, че именно по време на управлението на БСП в тройната коалиция с премиер Станишев възникна осмото чудо на света - концентрацията на медийна власт в ръцете на Кръстева - Пеевски. А през лятото на 2009 г. току-що избраният Борисов просто се възползва от това.
Мерилото на всяко управление винаги е била опозицията. Партийните функционери превърнаха политиката в махленска свада, предлагайки леки формати с общи приказки. И когато от опозицията говорят с кухи фрази - бедност и корупция, от другата страна им отговарят: "страната се движи в правилна посока" (по финансовия министър Владислав Горанов). Така аргументите и на двете страни стигат само до: "мижи, кьорчо, да те лажем". Затова и всичко приключва като на селска вечеринка: "Ще поработим до 17 - 17.30 часа, после ще пием по една бира. Даже бих поканил и г-жа Корнелия Нинова, ако има време и не е седнала на агнешко, да дойде и тя и да си поговорим чисто като българи", подходи кавалерски военният министър Каракачанов. Да, отдавна сме в този цирк. На клоуните много им харесва.