Българският хелзинкски комитет (БХК) изпрати до Висшия съдебен съвет в понеделник становище, в което остро критикува процедурата по избор на нов главен прокурор, както и единствения кандидат за поста Иван Гешев. В позицията си БХК изтъква, че зам. главният прокурор демонстрира незачитане на основните начала на правовата държава, а отношението му към гражданските организации, работещи за защита правата на човека, е подигравателно.
На първо място БХК отбелязва, че върху процедурата по избор на следващ ръководител на държавното обвинение е хвърлена сянка поради няколко причини. "Издигането на един-единствен кандидат за длъжността главен прокурор не може да бъде вменено във вина на самия кандидат, но това е основна пречка да бъде произведен избор", посочват от неправителствената организация. В становището се казва, че предварително съглашение между членовете на прокурорската колегия на ВСС да направят само една номинация поставя под съмнение върху мотивите на съдебните кадровици. "Трудно можем да допуснем, че в средите на магистратите няма друг достоен професионалист за длъжността главен прокурор", уточняват от БХК. Оттам допълват, че отказът на министъра на правосъдието да издигне кандидат за поста също опорочава процедурата. "Това единомислие между двете власти, които би следвало да са коректив една на друга, а не свое допълнение, е особено проблемно в обществения контекст, в който се извършва процедурата — ниското обществено доверие към прокуратурата и сериозните критики към независимостта на съставите на ВСС", категорични са от БХК.
Неправителствената организация критикува и начина, по който регионалните структури на прокуратурата и МВР изразиха подкрепата си за Иван Гешев, тъй като според закона за съдебната власт те нямат право да дават становища. "В тази връзка трябва да се отбележи, че през август номинацията на Гешев бе подкрепена и от Държавната агенция „Национална сигурност“. Намираме за неуместно орган към Министерския съвет да се намесва в тази процедура със становище", пише още в позицията на БХК, като се допълва, че "като цяло процедурата оставя съмнения за дирижираност и предварително сговаряне по цялата верига на централизираната и йерархична структура, каквато представлява прокуратурата".
Освен това Българският хелзинкски комитет отправя 10 въпроса към Иван Гешев. Два от тях са във връзка с неизпълненото до момента решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото "Колеви срещу България". "Смятате ли, че е необходима реформа в структурата и/или в правомощията на прокуратурата?", питат от БХК. От организацията искат да знаят още по какъв начин кандидатът смята да удовлетвори изискването по няколко дела срещу България на ЕСПЧ за криминализиране на изтезанието (например по делото Ленев срещу България) и за отпадане на възможността за него да има давност. Друг съществен въпрос към Гешев е дали смята за необходимо въвеждането на съдебен контрол върху актовете на прокуратурата за отказ да образува досъдебно производство.
