Сред най-сериозните казуси, изникнали на последните избори на 2 април т.г., бяха отпечатаните дефектни бюлетини от машините за гласуване. Тези машинни бюлетини – наричани така, за да се различават от класическите бюлетини, бяха най-фрапиращият резултат от промените в Изборния кодекс, които прокара „хартиената коалиция“ на ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП в предния парламент.
Първоначалният замисъл беше да се върне хартията като основен метод на гласуване, вместо машините; крайният резултат беше, че се озовахме с два вида хартиени бюлетини, че и с нови проблеми, защото на места устройствата не можеха да ги отпечатат правилно. Например, някои машини изкарваха бюлетини без никакво или частично съдържание, което не позволяваше да се разбере вотът на избирателите.
По-същественото е, че и досега онези, които отговаряха за изборите, не могат да се разберат откъде идва проблемът. Вместо това, те си прехвърлят едни на други отговорността за казуса. А остават по-малко от три месеца до местните избори, на които дори и малки неточности в отчитането на гласовете могат да повлияят на изборните резултати.
„СИЕЛА“ ТЪРСИ ВИНОВНИЦИТЕ В БНБ И ЦИК
От „Сиела Норма“ - частната компания, която досега неизменно получаваше обществените поръчки, свързани с машинния вот (инсталация, логистика, транспорт, поддръжка – бел.а.), намекнаха, че вината е в БНБ. На централната банка беше възложено да осигури хартията за бюлетините. Това обаче означава, че и Централната избирателна комисия (ЦИК) е отговорна, тъй като именно нейните членове потърсиха БНБ за тази задача.
„Хартията не беше много хубава. Всъщност, основно машини спираха заради хартията, а не заради софтуера, машините, избирателите или каквото и да било. Надяваме се този път новото ръководство на БНБ да направи така нещата, че да има хубава, качествена хартия, за да може изборите да минават гладко, без проблеми, поне по линия на хартията“, коментира изпълнителният директор на фирмата Веселин Тодоров в интервю.
А ЦИК ХВЪРЛЯ ОТГОВОРНОСТТА НА „СИЕЛА“
От ЦИК обаче изобщо не мислят така и го заявяват съвсем категорично – и около самите избори, и сега. Последно това се видя на среща между изборните комисари и Обществения съвет към ЦИК, проведена неотдавна.
Както се вижда от стенограмата на срещата, председателят на съвета Цветелина Пенева изтъква, че феноменът на белите бюлетини (отпечатани от машините без вота на избирателя – бел.а.) се забелязва за първи път. Тя цитира един от техниците, поддържали машините, според когото вероятната причина за това е хартията, както и технически несъответствия в размера на шпулата, която се слага в машината за гласуване. От обществения съвет допускат също, че не са проведени достатъчно тестове с хартията преди вота.
Според члена на ЦИК Емил Войнов обаче още на изборите през октомври м.г. е имало случаи на отпечатани машинни разписки, от които не може да се отчете правилно вотът – те са били по-къси или по-дълги от нормалното, или чисто бели. Тогава, според Войнов, никой не обръща внимание на това, защото резултатите се отчитаха чрез записите в електронната памет на машините. През април т.г. обаче се отчитат чрез хартията и, когато се появи дефектна бюлетина, секционните комисии не знаят какво да правят и сигнализират в ЦИК. Така се получавало, че „проблема ту го има, ту го няма“.
Зам.-шефът на ЦИК Росица Матева обръща огъня към „Сиела“. „От проверките, които ние извършихме, се установи, че хартията, която „Сиела Норма“ АД е доставяла за предходните избори, не отговаря на изискванията на производителя за хартията, с която работят машините“, декларира директно тя. Матева напомня, че използваната на последните избори хартия е била проверена от държавни органи – Министерството на електронното управление, Институтът за стандартизация и Институтът по метрология), които са удостоверили, че тя е подходяща за устройствата за гласуване.
ПРОБЛЕМ НЯМА, САМО ВНУШЕНИЯ
„Като че ли тези думи „проблем с хартията“ завладяха цялото пространство. За мен това е едно внушение, лично за мен, тъй като според мен проблем с хартията няма. За мен проблемът е софтуерен“, заявява и председателят на ЦИК Камелия Нейкова. Така косвено обвини „Сиела“, защото фирмата отговаряше и за софтуера на машините.
Нейкова също се позовава на направената проверка на хартията. „Едва ли всички държавни органи са се наговорили вкупом – има проблем с хартията, ама давай да я пускаме такава, каквото е?! Не, проблем няма! Хартията си е преминала лабораторните изследвания“, разгорещено изтъква шефът на ЦИК.
По думите й, както производителят на машините „Смартматик“, така и „Сиела“ са пратили на комисията едни и същи спецификации на хартията, които след това са били предадени на печатницата на БНБ. Накрая Нейкова даже признава, че ЦИК е получила препоръка да бъде избрана „Сиела“ за доставчик на хартията – без да казва от кого идва тази препоръка.
ГРЕШКИ, (НЕ)ОТЧИТАНЕ И ВЪЗМОЖЕН БОЙКОТ
Цветелина Пенева избира да не коментира повече въпросът за хартията. Тя засяга и други проблеми, които създават съмнения за получените изборни резултати, като напомня, че ЦИК е отчела в официален документ – т.нар. анализ на несъответствията, че са регистрирани над 14 хиляди грешки в секционните протоколи на 2757 секции.
В отговор Росица Матева посочва, че около 200 протокола след последните избори са били предадени от секционните комисии във вид, в който ЦИК не може да установи за кого са подадени гласовете. Например, записани са само подадените гласове с машини или с хартия, но без да са разделени по партии и коалиции. Според зам.-шефа на ЦИК тук е трябвало да се намесят районните комисии – да върнат протоколите, за да бъдат отворени чувалите с бюлетини, които да бъдат преброени отново. Това обаче не е било направено. ЦИК пък нямала правото да поиска ново броене.
„Ние не попълваме протоколи, не коригираме резултати, само отстраняваме такива технически несъответствия, за които сме сигурни, че са такива. Не можем да изискаме чували, не можем да ги отворим, не можем да извършим повторно преброяване“, натъртва Матева. Тя даже допуска, че районните комисии са направили бойкот, защото не са получили увеличение във възнагражденията, за разлика от секционните комисии.
За отбелязване е, че след априлските избори наблюдатели обвиниха ЦИК, че е инструктирала районните комисии да приемат секционни протоколи, дори ако се виждат грешки в отчитането на резултатите. Каквото и да се е случило, последствия нямаше.