Тежко обвинение, че връща законодателство от ерата на тоталитаризма, отправи Католическата църква в България към парламента. Повод за това дадоха поправките в Закона за вероизповеданията, засягащи регулацията на дейността на религиозните институции, които депутатите предстои да разгледат на второ четене.
Двата законопроекта, зад които застанаха управляващи и опозиция, бяха подложени на сурови критики от всички големи вероизповедания в България, които се оплакаха, че властта се готви да ги постави под държавен контрол. Това наложи личната намеса на премиера Бойко Борисов, който проведе среща със Св. синод на Българската православна църква преди гласуването им на първо четене. След срещата Борисов обеща, че спорните моменти ще бъдат изгладени и ще бъде приет закон, който да отговаря на желанията на всички. Съдейки по появяващите се становища преди второ четене, вероизповеданията обаче не са склонни на компромиси.
От католическата църква сравниха законопроекта, внесен от ГЕРБ, БСП и ДПС, с отменения Закон за изповеданията, приет от комунистическата власт през 1949 г. Тогава е било позволено единствено на български граждани да бъдат свещенослужители и длъжностни лица в изповеданията. Аналогична разпоредба се предлага и сега. Комунистическият закон е изисквал от религиозните организации да изпращат бюджетите си за сведение на правителството, поставил ги е под контрола на държавните финансови органи и им е забранил да получават материални помощи от чужбина без разрешение от държавата. Внесените сега текстове са още по-обременяващи, смята католическото духовенство. И призовава Народното събрание да не приема закон, който „представлява реставрация на тоталитарните уредби, третира неравноправно регистрираните вероизповедания, погазва принципите на правовата държава, отрича свободата на вероизповеданията в противоречие с конституцията и с международните актове, по които Република България е страна”.
ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО
В битката срещу законодателните промени се включиха и граждански организации. От „Асоциация Общество и ценности” настояха за отхвърлянето им на второ четене с мотива, че „законопроектите изцяло се облягат на тоталитарната концепция за необходимостта от държавна регистрация, държавен контрол и държавно одобрение за извършването на каквато и да е религиозна дейност”. Изтъкват още, че законодателните предложения необосновано обвързват ограничаването на свободата на вероизповеданията с противодействието на тероризма и се облягат на „типичното комунистическо схващане, че религията е потенциално опасна и нуждаеща се от строг държавен контрол обществената сфера”.
