Медия без
политическа реклама

Кметове готвят протест срещу избиването на свинете в частни дворове

Никой не дава отговор защо екарисажът в Шумен все още не може да заработи

След като изтече срокът за доброволно колене на прасетата в личните стопанства, от БАБХ тръгват на проверки в населените места.
Илияна Кирилова
След като изтече срокът за доброволно колене на прасетата в личните стопанства, от БАБХ тръгват на проверки в населените места.

Хаотичните мерки на властта за овладяване на кризата с африканската чума по свинете и недоверието в тяхната ефективност провокираха съпротива. В областите Силистра, Разград и Пазарджик готвят протести заради предписаните мерки. Протестиращите настояват да бъде отменена заповедта за клане на свинете в личните им стопанства и за обезопасяване на зоните, където има регистрирани огнища. Кметовете в Пазарджишко декларираха, че няма да допуснат екипите на контролните органи в селата и принудителното ликвидиране на прасетата. Срокът за унищожаване на животните в тези области изтича в петък, 2 август. Санкцията за стопаните, които не са заклали животните, е от 150 до 1000 лв.

"Министерството и държавните институции не си свършиха работата, независимо че от 3-4 години опасността е налице. Те спускат заплахи към хората как ще бъдат санкционирани, вместо да кажат: "Държавата ще ви подкрепи, ако има такава заплаха", заявиха собственици на прасета от тип "заден двор" в Пазарджишко. Те недоумяват защо не се ограничава популацията на дивите прасета, а се посяга на малките стопани.

В момента се унищожава цялото поголовие в 5 големи свинекомплекса в Северна България, в които се отглеждат около една трета от всички прасета в България. Те се загробват по най-примитивния начин, като се закопават на определени от Министерството на околната среда места. Соченият за най-ефективен метод - чрез изгаряне в екарисаж, засега не се прилага. Това става въпреки информацията, че след 18 месеца прекъсване на работа и 6 спечелени съдебни битки срещу Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) най-големият екарисаж в страната - в Шумен,  вече може да заработи, обяви пред БНР директорът му Мирослав Александров. Не е ясно обаче защо държавата не възлага ликвидиране на труповете на животните чрез този метод, поне в Североизточна България, вместо да продължава практиката със загробването. Според агенцията по храните това би било опасно, тъй като превозването на животните би довело до разпространение на заразата. 

По думите на директора на екарисажа подобни опасения са безпочвени, тъй като той разполага със специализиран транспорт, който не допуска пренасяне на заразата. Според Александров европейските регламенти определят изгарянето на животински трупове в мобилни инсинератори като най-ефективен метод за борба с епидемии. На второ място са екарисажите и едва на трето е загробването.

“Тази дейност ще се заплати. Ако някой е решил да обслужва икономически интереси, т.е. средствата да бъдат насочени към дадена компания, а не към екарисажа, логично е да прескочи това второ място и да отиде направо на трето“, коментира Александров упорития отказ на държавата да използва инсинератори. За предишни години БАБХ все още  дължи 8 млн. лева на шуменския екарисаж. Агенцията не е изплащала задълженията си за цялата 2017 и половината от 2018 г.

Междувременно източник от Европейската комисия определи проблема в България като „повече от тревожен“. Все още не е готова оценката на работната група от комисията, която бе на посещение в България. Говорителката Анна-Кайза Итконен заяви, че продължават контактите с властите, но на този етап няма конкретни резултати. Тя добави, че все още има представители на ЕК в България, от които се получава нова информация за обстановката.

ПРОЗРЕНИЕ

Земеделският министър Десислава Танева призна, че положението с африканската чума в момента е много тежко. Според нея обаче държавата не се е провалила, само в определени области е можело да бъдат положени повече усилия като допълнителни мерки на някои места, обучение на населението по въпроса какво е африканска чума, как възниква и т.н. Близо месец представители на научната област са на терен в Северна България, каза още Танева. "Общата ситуация на африканската чума по свинете ме притеснява, недоволството на хората също е част от общата ситуация - заяви тя пред Би Ти Ви вчера. - Предприехме обучение сред хората. Целият ресурс на България, който е компетентен на тема африканската чума по свинете, ни съдейства", добави Танева. По думите ѝ само в шест области на страната няма необходимост от превантивни мерки срещу разпространението на заразата.

От Федерацията на независимите синдикати в земеделието заявиха в същото време, че капацитетът на БАБХ е плачевен. "Агенцията по храните е хронично недофинансирана и не разполага с достатъчно хора в малките селски райони“, коментира Светла Василева от федерацията.  От 2246 заети в агенцията едва 267 са ветеринарните лекари.

 

ПРЕВЕНЦИЯ

Макар поне засега в южните ни райони да няма регистрирани случаи на чума, Гърция въведе високо ниво на бдителност и контрол по границите с България, за да се предпази от разпространението на заразата. Министърът на земеделието в Атина проведе извънредна среща с фермерите за мерките по предпазване от разпространение на болестта. Под силен контрол са районите в близост до границата с България. Абсолютно забранено е внасянето на свинско месо, проверките по граничните пунктове са постоянни.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата