Бавно и полека Светият синод се поправи за скандала, който сътвори със становището си по Националната стратегия за детето и изнамери грешник – чиновничката Десислава Панайотова, сътрудник в културно-просветния отдел на синодалната канцелария. Именно тя бе посочена като главен виновник в изявления на митрополити вчера и в понеделник.
Становището по стратегията се появи миналата седмица и доста от текстовете му предизвикаха светско недоволство. Най-вече – мнението на църквата срещу абортите и в полза на “физически средства за детското възпитание”. В крайна сметка от различни изявления се разбра, че позицията за абортите остава, което бе очаквано. Но пък за шамарите е претърпяла еволюция.
Най-напред реагира русенският владика Наум. На сайта на митрополията му се появи изявление, част от което гласи: “Подобен документ не е бил официално обсъждан в заседание на Св. Синод на БПЦ-БП. Текстовете на „Становището”, обвързващи БПЦ-БП като институция, са лично творение проект на г-жа Десислава Панайотова (…) Това в никакъв случай не означава, че Св. Синод ще ги приеме безпрекословно и недвусмислено. БПЦ като хранител на българщината и моралните ценности в българското семейство винаги ще поощрява етичните норми на възпитание, но не ще толерира по какъвто и да било начин насилието над деца”.
Успоредно с неговите думи в публичното пространство се спусна и информацията, че в дъното на цялата история е митрополит Гавриил. Това пък доведе до реакция на засегнатия. След като обясни, че се е бързало, за да не се изтърве срокът за общественото обсъждане на стратегията, ловчанският владика декларира писмено: “Само Десислава Панайотова беше работила по въпроса и написа проектотекст на становище на Св. Синод за Стратегията. След прочитане на нейния материал бяхме й казали да го съкрати и най-много да наблегне на въпросите, които се поставят за разглеждане в новата Стратегия за детето, като за абортите с 2-3 изречения да потвърди тяхната неприемливост от Св. Църква. Последната й редакция аз нямах време да прочета, но бях сигурен, че е спазила указанията. Оказа се, че тя почти не е променила предишния си текст”. Гавраиил обясни още, че текстът на Панайотова бил разпратен на всички митрополити, никой не се обявил против, липсвали и предложения за корекция. Спорното становище в крайна сметка видяло бял свят, но с идеята “да се доусъвършенства”.
Оправданията на Гавриил бяха публикувани на сайта на Патриаршията. Първоначалното становище пък изчезна оттам.
