Националният съвет за тристранно сътрудничество одобри днес проектопостановлението за увеличаване на минималната работна заплата от 1 април на 710 лв. Синдикатите обаче настояха минималното възнаграждение да скочи отново - през юли - до 760 лв.
2022 г. започна безпрецедентно за последните години със замразено ниво на минималната заплата заради неприетия навреме бюджет на държавата за 2022 г. По данни на НСИ за третото тримесечие на 2021 наетите на минимална работна заплата у нас са били 503 011 души. В мотивите към увеличаването на прага се изтъква поскъпването на живота, забавянето на икономиката, рисковете заради здравната и икономическата криза. Изтъква се и сближаването между минималното плащане и увеличената т.г. до 413 лв. линия на бедност. Минималното плащане се увеличава и на фона на устойчиво нарастване на средната работна заплата за страната. Минималната заплата от 650 лв. през 2021 г. съставлява 46.8% спрямо средната за 2020 г., се изтъква в мотивите към постановлението.
Синдикатите одобриха ръста от 9% на минималната заплата, но отбелязаха, че тя вече изостава при инфлация от 10% още за февруари т.г. Любомир Костов от КНСБ поиска с актуализацията на бюджета през юли минималната заплата да нарасне отново и да достигне 760 лв. "От една страна, да има предвидимост за бизнеса - да свикне по-бързо. От друга страна, да зададем посоката, в която тръгва държавата ни, а именно, вместо да обсъждаме постоянно какъв да е размерът на минималната заплата, в средносрочна бюджетна прогноза, която предстои да се актуализира, изпълнителната власт да излезне, да каже, че ще е 50% и да следва тази посока за развитие в следващите няколко години", посочи той, цитиран от БНР.
"Инфлацията за февруари 2022 г. към февруари 2021 г. вече е 10%. Увеличението на минималната работна заплата, която трябваше да догонва средноевропейските нива, е под 10%", посочи и Ваня Григорова, икономически съветник към президента на КТ "Подкрепа", цитирана от БТА. По думите ѝ покупателната способност при минимална заплата в страната е по-ниска от тази в други три балкански държави извън ЕС - Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора. "Настояхме минималната работна заплата при актуализацията да стане 50% от средната работна заплата, което към момента означава 840 лв.", съобщи Григорова. И добави, че ако трябва да се съобрази с покупателната способност, минималната заплата трябва да достигне около 1000 лв. през средата на т.г.
Очаквано, бизнесът не подкрепи повишаването на минималната заплата, определено от държавата. Кънчо Стойчев от Асоциацията на индустриалния капитал поиска минималната заплата да е брутна и да не включва начисляването на добавката известна като "клас прослужено време". От АИКБ поискаха за пореден път договаряне на минимални заплати по икономически дейности. Българската стопанска камара (БСК) също се въздържа от подкрепа за предложението. "Причината не е толкова числото, а начинът на формиране на минималната работна заплата. Тя на практика беше гласувана в парламента със Закона за държавния бюджет. Днес беше донякъде безпредметно обсъждането на нейния размер", обяви Добри Митрев, председател на Управителния съвет на БСК.
Според обсъденото проектопостановление се увеличава и минималната почасова ставка - от 3.92 лв. на 4.29 лв. Очаква се то да бъде прието и на предстоящото заседание на кабинета тази седмица. На днешното си заседание тристранният съвет даде зелена светлина и за удължаване на мярката за подпомагане на бизнеса 60/40 до края на юни, 2022 г.
