В дълъг спор влязоха депутатите тази сутрин, когато разглеждаха промени в Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика на първо четене. Чрез този закон по принцип се цели да се насърчават фирмите, чиято основна дейност е да наемат на работа уязвимите хора в обществото – тези с трайни увреждания, младите без трудов опит, бивши затворници, бездомни, зависими от алкохол и наркотици и др. Това са всъщност социалните предприятия. В парламента обаче управляващите и опозицията не могат да се разберат за подходящия начин да се осъвремени този важен от социална гледна точка закон.
За какво става въпрос
Законът за предприятията на социалната и солидарна икономика бе приет през 2019 г. с идеята да насърчи развиващите бизнес със социална насоченост, в който се трудят и хора от уязвими групи. Законът обаче е силно рестриктивен, а насърчителните му мерки са с пожелателен характер. От приемането на закона до момента в регистъра на социалните предприятия са се регистрирали едва 42 организации. В същото време, според националната статистика през 2021 г. 2442 предприятия с нестопанска цел са се определили като социални.
Основна причина са завишените условия за регистрация, както и липсата на реални насърчителни мерки за вече регистрираните организации. В момента законът изисква от социалните предприятия да са на печалба и да са реинвестирали минимум 50 на сто от нея, но не по-малко от 7500 лв. за осъществяване на социална дейност или цел/или да са наели не по-малко от 30 на сто и не по-малко от три лица от уязвими групи, за да се регистрират с клас А. За предприятия клас А+ се изисква печалба и инвестиране на минимум 75 000 лв.
Предприятията, успели да прескочат тази летва, се броят на пръсти. В същото време само те имат право на гарантирани по закон насърчителни мерки като възмездно учредяване на право на строеж без конкурсна процедура и право на финансово подпомагане за повишаване на квалификацията на заетите. За предприятията клас А законът предвижда най-общо формулирани насърчителни мерки на ниво министерство и общини.
Това е причината, поради която управляващите искат да разширят обхвата на закона, така че да включи в регистъра организации, които изпълняват културни, екологични, образователни, правозащитни и други задачи. Също така, те искат да се преосмисли и какво се влага в понятието за уязвими лица, тъй като смятат сегашното определение за прекалено тясно. Например, предлагат да се запише в закона, че социалните предприятия могат да наемат хора, изпаднали от пазара на труда, независимо от възрастта им; да отпаднат изискванията неработещите млади до 29 години да нямат трудов опит, както и за тези над 55 години да са регистрирани като безработни. Настояват също да отпадне изискването предприятието да влага минимум 7500 лв. от печалбата си в социални дейности и предлагат да се замени с дял в размер на 50 процента.
Съпротива от опозицията и равнодушие от управляващите
Цялата опозиция – БСП, ИТН и "Възраждане", последователно атакува инициативата. Социалистът Георги Гьоков обяви, че облекчаването на изискванията за социалните предприятия ще позволи на всевъзможни организации да се регистрират като такива и да се ползват от данъчни и други преференции от страна на държавата. Според него предложенията са отстъпление от основната цел на закона – да подкрепя уязвимите лица, като позволява едва ли не всеки да се представя за уязвим.
Гьоков определи промените като лобистки, без да уточни кого облагодетелстват. Това направи колегата му от "Възраждане" Георги Георгиев, който направо заяви, че "сглобката се опитва чрез своите НПО и фирми да стигне до средства по Плана за възстановяване и устойчивост". В критиките се включи и Цветан Предов от ИТН. "Всички предприятия, които провеждат джендър идеология, сега ще са социални и ще ползват преференциите на държавата ... На практика всяка една устойчива инвестиция, дори асфалтирането на една улица, може да си сложи етикета социално предприятие", смята той.
От страна на управляващите единствено депутатът от ПП-ДБ Илина Мутафчиева защити предложенията. Тя изтъкна, че целта е повече уязвими хора да бъдат обхванати от закона, а най-малките предприятия да бъдат облекчени, като се премахне фиксираната сума от печалбата, която да бъде инвестирана обратно в социални цели. "Бих си помечтала за една България, в която всяка едно предприятие, което съществува, има своята социална цел и реинвестира в решаването на определи проблеми 50 процента от своята печалба. Това би било положително за БВП на България и за решаване на социалните проблеми, които имаме", каза Мутафчиева. Така отговори на твърденията, че мнозинството ще позволи всяка фирма да се титулува като социално предприятие.
В крайна сметка, законопроектът мина на първо четене с гласовете на едва 89 депутата от мнозинството. През следващите 14 дни, на колкото беше определен срокът за предложения преди второто четене, депутатите ще умуват по какъв начин да допълнят предложенията.