В светлото ателие пространството е оскъдно – територия на жени. Бежанки от Сирия с тежки истории, натрупали по работните маси ярки прежди и платове. „Въпреки, че родината винаги ще им липсва и никога няма да престанат да мечтаят да се завърнат у дома, те имат силен мотив да се справят и да се интегрират. Този мотив е да запазят живота си, и ако имат деца – да спасят тях“, разказва Катерина Живило, кооординатор на социални работилници КаритАрт.
КаритАрт е социалното предприятие към сдружение „Каритас София“ или иначе казано – един по-различен работодател. В работилниците на предприятието се трудят работници, които получават тук много повече от скромен доход – 12 жени мигрантки и 10 младежи с увреждания. Работилниците им дават възможност за нормален живот при силно ограничен за тях пазар на труда. След пандемията от ковид, изяла приходите и принудила ателиетата да работят с подръчни материали при сведени до миминум разходи, сега в КаритАрт се готвят да борят поредната криза покрай инфлацията и свиващите се корпоративни бюджети.
В тази позиция са повечето социални предприятия у нас –
организации, в които по думите на Юлия Йорданова от фондация „Конкордия“ социалното надделява на бизнеса. Много от тези предприятия не успяват да се докарат до положителен финансов резултат и оцеляват благодарение на това, че са част от по-големи структури за предоставяне на социални услуги. Тежките предизвикателства обаче не попречиха на много от тях да реагират гъвкаво и да се нагърбят и с интеграцията на бежанци от Украйна. Надеждите на тези крехки бизнеси, че ще получат сериозно рамо от държавата покрай новия програмен период в усвояването на еврофондовете и Националния план за възстановяване и устойчивост засега се размивават с реалността. Не работят достатъчно добре и националните механизми за подпомагане на социалната икономика.
„Нашата бежанка Галя започна работа в защитеното ни кафене. Понаучи български. Начална учителка в Украйна с две деца, останала без доходи“, разказва Миряна Сирийски, директор на фондация „Светът на Мария“. Организацията е подпомогнала логистично и други бежанци от Украйна с увреждания – възрастна жена с деменция и дете с аутизъм, в опита им да установят връзки и да получат подкрепа от институциите. Миряна е убедена, че ключова причина за провалите в организацията около бежанската криза е не толкова липсата на идеи, колкото тоталният провал на властта да информира и обясни. „Хората просто не мога да се ориентират как да стигнат до предлаганите услуги – и българи, и бежанци. Аз работя това и дори аз не мога да се ориентирам в системата“, ядосва се Сирийски. В „Светът на Мария“ вече са обръгнали на справяне с кризи, ще минат и през тази.
„Нямаме никаква печалба от социалното предприятие от края на 2019 година насам.
От 2020 г. сме надолу, но цени не сме вдигали. Действаме на принципа „работим, за да работим“ и социалните ни предприятия успяват, защото са свързани и са част от социалната услуга, която предлагаме – за развитие на трудовите умения“, разказва Сирийски. Към дневния център на фондация „Светът на Мария“ работи трудова кухня, в която се трупат първи умения, фондацията е създала и защитено кафене, в което в реална среда работят хора с и без увреждания. Черешката на тортата е професионалната кухня и кетъринг услугите „Бон Апети“. В него под ръководството на майстор-готвач Милко Манолов и готвача и трудотерапевт Дафина Гинева тайната на кулинарията усвояват голяма част от младежите на дневен център „Светове“. Фондацията има и работилница за сувенири. „Част от хората от дневния център получават заплати, някои – не. Важно е заплатите да се заработят. Но това е много специфична услуга – трудовите умения не се развиват в игрова среда. За тях е необходима реална среда и ние осигуряваме това – различни степени на реалността, с която тези хора ще се сблъскат по пътя да станат независими“, обяснява Сирийски. Във фондацията вече виждат резултатите от инфлацията – има отлив от пазаруване, както на индивидуално ниво, така и на корпоративно, бюджетите за събития се свиват“, разказа Сирийски. В тази ситуация фондацията обсъжда да развие нови дейности. „Виждаме, че има ниша за развитието на нашите младежи в брандирането и опаковането“, дава пример Сирийски.
Фризьорският салон към фондация „Конкордия“,
която работи целенасочено с деца, младежи и семейства в крайна бедност и риск от социално изключване, още не може да се възстанови от ограниченията заради ковид. Учебният салон, в който младежите могат да започнат стаж, а талантливите сред тях в последствие да преминат и през обучителен курс, е прекалено тесен, за да се осигури необходимата дистанция за работа на повече от двама души според ограниченията при пандемията. „Дейността на салона, създаден в далечната 2010 г., постепенно се възстановява, по-активно работим в ателието за свещи и керамика“, разказва Юлия Йорданова, мениджър фондонабиране към фондация „Конкордия“. Ателието стартира като програма за трудотерапия през 2012 година и с напредване на времето започва все повече да се утвържадава като работещ социален бизнес.
„Със сигурност от 2015 до сега, вече 7 години, сме се развили и имаме прогрес. Повече фирми и хора ни познават и са купували нашите продукти. Традиционни участници сме на Немския коледен базар, балгодарение на организаторите от DB Events. От няколко години сме част от платформата Дар Пазар, благодарение на която работим не само в посока корпоративни клиенти, но и индивидуални поръчки. За да успяваме да популяризираме работата си, използваме всички възможни съвременни начини – страница във FB, уеб-сайт; директни контакти с наши партньори и донори, участие в мрежи, участие в базари. Включително и магазин, който все още оборудваме, но съвсем скоро се надявам официално да отвори врати“, обяснява Йорданова. „Разчитаме на това компании, които ни познават, да ни препоръчат на свои партньори. Затова и предлагаме качествен продукт, цветово индивидуализиран за клиента, различни модели и най-вече каузата, която стои зад всяка една произведена свещ или чиния“, допълва координаторката. В ателието в моментна работят 6 души и всички са на трудови договори, осигурени на брутната заплата. „Ние учим младежите, че да работиш в сивата икономика не е добре, така че и ние спазваме всички правила и законни норми. Във фризьорството по-бързо се развиват нещата – по-бързо младежите се откъсват и намират друго работно място в друг салон или откриват собствен – имаме поне три такива успешни случая. Младежите, които работят в Ателието, се задържат за по-дълго време, докато наистина придобият умения и самочувствие, за да могат да се откъснат и да си намерят работа на свободния пазар“, допълва Йорданова. Фондацията обмисля да регистрира тези дейности и по закона за социалните предприятия, който все още не работи достатъчно добре, но все пак дава допълнителни възможности. „По отношение на подкрепата, важно е да има обществени програми, които да стимулират социалните предприятия – в посока на оборудване, обучения на персонала и умения по маркетинг и управление. Да не забравяме, че в социалните предприятия има голяма търпимост и толерантност към хората, които са наети в тях. В социалните предприятия освен бизнес, тече и учебен процес за младежите и хората, които работят там. Социалното надделява над бизнеса и тези предприята заслужават публична подкрепа“, убедена е Йорданова.
За по-работещи инструменти за подпомагане на социалната икономика – както през националния бюджет, така и по линия на еврофондовете,
настояват и от Българския център за нестопанско право.
"Всички стратегически документи като Годишния план за действие в областта на социалната икономика, Планът за възстановяване и устойчивост прокламират значението на сектора на социалните предприятия. Нито един от тях обаче не включва добре структурирани мерки и инструменти, които действително да подпомогнат развитието на тази система по цялостен и всеобхватен начин“, се изтъква в доклад на организацията за предизвикателствата пред социалните предприятия. "Няма конкретни инструменти за финансиране на въздействието, няма подкрепа за посредниците, които предоставят подкрепа на социалните предприятия (като акселераторски програми, изграждане на капацитет и т.н.) или управляват обучителни центрове и програми, специализирани маркетингови канали и т.н. Подкрепа се предвижда единствено под формата на административен регистър и индивидуални опити за повишаване на видимостта на сектора чрез централизирани инициативи като годишни награди и панаир“, огорчени са от БЦНП.
СИЛАТА НА ДОБРАТА ИДЕЯ
Създателите на настолната игра „Барабар“ – екипът на сдружение „Възможности без граници“, са убедени в силата на алтернативното обучение през игра. Плод на тази убеденост е играта „Барабар“, насочена към популяризиране на правата на човека и особено срещу домашното насилие. „Играта се състои от 75 карти, които разказват истории на велики мъже и жени, чрез които да покажем на хората кам може да дойде промяната“, разказа преди време за БНР Мария Алкалай от сдружението. Преди броени дни сдружението получи и една от трите награди за най-добър бизнес план по програмата за предприемачество на НПО Let’s Go 2022, организирана от Българския център за нестопанско право. Неправителствените организации получават ежегодно възможност да минат през интензивно 3-месечно обучение по програмата с цел да развият конкретна бизнес идея за стопанска дейност, а трите най-добри бизнес плана получават по 10 000 лв. за реализация. Сред наградените тази година са и сдружение „Направено с любов 21“ – град Перник, което ще провежда творчески работилници с хора с увреждания и ще изготви видео албуми за всеки един от творците, както и читалище „Любен Каравелов – 1897“, с. Куртово Конаре. Читалището разработва туристически пакет „На гости на Куртово Конаре“ с включени разходки до двореца „Кричим“, приготвяне на традиционна храна, участие в занаяти и др. Организаторите от Български център за нестопанско право на Програмата за предприемачество Let’s Go (която се реализира за 11 пореден път и през нея са преминали повече от 200 организации) се надяват, че колкото повече се увеличава общността на успешните социални предприятия на граждански организации, толкова повече расте и възможността техният глас да бъде чут. Това във времето може да доведе до реална и ефективна политика за подкрепа на тяхната дейност.
