Кой може да e пълномощник и представител, за да участва и води дадено гражданско дело?

Д.С., София

Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.Това е записано в действащия Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Пак там може да се видят разписани и правилата, свързани с представителството по граждански дела. Така е определено, че юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Когато липсва правило за представителството, юридическото лице се представлява от двама членове на управлението му. Държавните учреждения се представляват от своите ръководители според техните устройствени правила, а общините - от кметовете.

Изрично е определено, че държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго. А по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

И тук идват правилата за представителите на страните по пълномощие в граждански дела. Това може да са адвокатите, родителите, децата или съпругът. Такива може да са юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец, както и областните управители, когато са упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отразява в протокола от съдебното заседание, разпорежда ГПК.

 Общото пълномощно дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване. Има случаи, в които обаче се изисква задължително изрично пълномощно. Такива са за предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове. Пак изрични трябва да са и за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото. Иначе пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.

В ГПК е определено и че доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.

В случай на смърт, психично разстройство или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда, производството по делото не се спира, а разглеждането му може да се отложи за друго заседание. Последното се случва, ако съдът прецени, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг.