Задължителното религиозно образование не среща подкрепа сред мнозинството родители - 62% са категорично против въвеждането на задължителен предмет "Религия и православие". Това показва изследване на Асоциация "Родители" по темата, в което са участвали 3042 родители. Оттам добавят и че същото мнение ще бъде валидно, дори и предметът да е наречен по друг начин, но практическият му фокус е православното християнство.
Изследването е непредставително, подобно на изследването на синдикат Образование" към КТ "Подкрепа", според което пък мнозинството от учителите подкрепят въвеждането на нов предмет "Добродетели и религия" в училище.
Родителите виждат редица сериозни проблеми в образованието в училище, но липсата на религиозно образование определено не е един от тях. Като най-важна тема е изведена липсата на развитие на мислене и умения у децата (56%), което директно кореспондира с ниските резултати на PISA 2022, която замерва именно функционалната грамотност. На второ място, със сходни дялове (41-44%) се поставят претовареният учебен материал, лошото му поднасяне в учебниците и остарелият начин на преподаване в българското училище. Проблеми, за които често се говори много, като липсата на дисциплина и мотивация за учене у децата, се посочват като важни от 1/3 от респондентите. Липсата на религиозно образование се поставя на последно място, посочена като проблем от всеки 10-и родител в извадката.
Почти половината от анкетираните (48%) се определят като вярващи християни, но дори сред тях няма категорична подкрепа за идеята. 34% от вярващите родители са твърдо против задължителния предмет, а 29% го подкрепят. "Това показва, че религиозната принадлежност не е сама по себе си решаващ фактор за отношението към въвеждането на задължителен предмет. Дори вярващите родители е по-вероятно да предпочетат свободата на избор пред задължителното въвеждане на предмет „Религия и православие“, особено, когато става дума за лична тема като вярата", е изводът от анкетата.
Респондентите са попитани дали възпитават децата си в религиозни ценности. Значително мнозинство от 63% споделят, че възпитават много добродетели, които се припокриват с религиозните, но не ги разглеждат като религиозни. Около ¼ (26%) възпитават в религиозни ценности децата си. Половината от респондентите (49%) не смятат, че е нужна промяна в статуквото по отношение на образованието, свързано с религиите, като 34% виждат мястото на темата в часовете по философия, литература и история, а други 15% подкрепят религията да си остане избираем предмет. Една четвърт (26%) са категорично против каквото и да е религиозно образование в училище. Общо същият дял (25%) подкрепят идеята да има задължителен предмет, но с различни нюанси - за 13% той трябва да бъде фокусиран върху православието, за 7% - върху всички големи религии; 4% смятат, че задължителен предмет трябва да има, но религията, в която се образова детето, да е избрана от семействата.
При условие, че все пак такъв предмет има, близо 1/4 (23%) от родителите смятат, че трябва да започне от начален етап. Най-големият дял родители (68%) обаче изобщо не смятат, че трябва да има такъв предмет; от тях 40% не смятат, че трябва да се преподава религия в училище, а други 29% - че предметът трябва да си остане избираем.
По отношение на това кой би следвало да преподава религията, в задължителния й формат, отново около 1/4 (24%) смятат, че това трябва да са подготвени учители от съответните вероизповедания. Най-големият дял родители (32%) обаче смятат, че религията следва да си остане част от литературата, философията и историята, а 30% са категорични, че религия в училище не трябва да се преподава.
Столица срещу провинция
Основната разлика в демографските профили на родителите, които категорично подкрепят идеята, и тези, които я отхвърлят, е, че сред подкрепящите я половината са от областните и малките градове; докато мнозинството от отхвърлящите я са от столицата. 48% от родителите, които в момента имат деца в училище, се определят като вярващи християни. Дори и сред тях противниците на идеята за задължителен предмет "Религия и православие" (34% отговори "Категорично не") са повече от поддръжниците й (29%).
