Ако няма брак, какви са задълженията на родителите по отношението на децата? Има ли някакви правила и разлики, когато има брак?

Н.Н., София

В действащия Семеен кодекс изрично е посочено, че носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител. Веднага след това СК отбелязва, че родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак. Това означава, че всеки родител - без значение дали има брак, или обикновено фактическо съжителство, дали е настъпила фактическа раздяла, дали има развод, или някакво друго състояние - има равни права, но и равни задължения спрямо детето.

Според чл.123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител. По правило упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост - и на детето. Решението на съда може да се обжалва по общия ред.

СК определя правилата и за правата и задълженията на детето. Посочено е изрично, че детето "има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие". То има право и на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго.

При разногласие между родител и дете то може лично да се обърне към дирекция "Социално подпомагане" за съдействие. Ако детето е навършило четиринадесет години и разногласието е по съществени въпроси, то може да се обърне чрез дирекцията за решаване на спора пред районния съд по настоящия му адрес. Решението пак може да се обжалва по общия ред.

СК разпорежда и че "децата са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им помагат". Същото задължение имат децата към другите членове на семейството, както и към съпруга на родителя си. Пълнолетните деца пък са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители, определя още кодексът.

Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Пак той "отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност".

Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето. В задължение на родителя е вменено осигуряването на постоянен надзор по отношение на малолетното му дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете. И това важи за всеки един от родителите - независимо дали са брачни партньори, или не.