Ако имам принос към някакво имущество, то мога ли да получа повече от него при наследяване?
Й.Е., София
При съпружеската имуществена общност в семейното право вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. В Семейния кодекс изрично е записано, че съвместният принос се предполага до доказване на противното.. Общото правило е, че при прекратяване на съпружеска имуществена общност при развод всеки от съпрузите получава по половината от имуществото.
Законът обаче прави изключения. "При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения", пише в СК. Следващата хипотеза пък гласи, че при прекратяване на общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Още тук става ясно, че законодателят е предоставил определянето на по-голям дял само от съда, при това с негово изрично решение. За целта трябва всички претенции да бъдат доказвани пред съда.
В закон за наследството, който действа и в момента, пък са изложени правилата за т.нар. наследяване по закон. В тях са заложени процедури и разпоредби, които да покажат кой, колко и как наследява, когато наследодателят не е оставил завещание. В тези правила е направен опит да се защитят правата на предполагаемите най-близки хора на наследодателя - децата, съпруга, родителите, братята, сестрите, братовчедите. Изрично е определено, че децата наследяват по равно, както и че те от своя страна наследяват по равно със съпруга. Както и че ако няма деца, наследяват родителите. Ако и тях ги няма вече, наследници стават братята и сестрите, после идват възходящи във втора или по-горна степен - братовчеди, лели. В тези разпоредби е определено и кой каква част от наследството има като запазена част.
На пръв поглед нещата изглеждат ясни. В раздела за наследяването по закон обаче има две разпоредби, които дават възможност за получаването на по-голяма част от наследството от определена група наследници. Според едната - "наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са възнаградени по друг начин, и земеделския инвентар на наследодателя". Има и втора възможност - "сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза. Увеличението може да се даде в имот или в пари".
При първата хипотеза има автоматично придобиване на имуществото от страна на съответния наследодател. Ако е налице условието, че той не е възнаграден по-друг начин, човекът придобива директно покъщнината или земеделския инвентар. Това имущество просто се изкарва от делбената маса и се получава от съответния наследодател, който отговаря на законовите изисквания. Естествено всеки от другите сънаследници може да оспорват това на пълно основание.
При втората хипотеза - обаче нещата стоят по различен начин. Тук законодателят казва, че наследниците "могат да искат при делбата". Т.е. всеки, който претендира за повече наследство по този текст, трябва да предяви иск.
Според съдебната практика искът за повече от наследството заради принос за увеличаването му е имуществено право на общо основание. Затова, когато наследникът има материален принос в уголемяването и при предпоставка, че не е възнаграден по друг начин (чрез завещание, дарение, ползването на имота през определен период от време), той може да иска в делбата това увеличение да се пресметне в негова полза. Основна характеристика на това право е, че увеличението е в онзи размер, който има при делбата, а не при изразходването на средства, труд към момента, когато се е уголемило наследството. Освен това съдът е обвързан с искането на наследника как да бъде обезщетен - дали с имот, или с пари. Ищецът може да пожелае да му се присъди целият имот или част от него, с който е спомогнал да се увеличи наследството. Съдът не може да присъди парични суми, ако наследникът е поискал имот.
