Всички ли деца наследяват поравно? Има ли значение и разлики в дяловете между осиновени и рождени деца? Ако децата са от различни бракове, условията при наследяване едни и същи ли са?
И.Ш., София
-----------------
Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Това е записано в чл. 1 от действащия закон за наследството (ЗН) и то е основополагащ принцип в наследственото право. Заедно с това, че се наследява в четири реда от наследници, като всеки ред изключва другия, т.е. ако има деца или внуци, то те наследяват, а не родители или братя и сестри например.
Точно сред тези основополагащи принципи е това, че децата на починалия наследяват по равни части, както и че за деца се смятат и осиновените от него.
Пълноправни наследници обаче са не само осиновените, но и децата от различни бракове. Това означава, че ако има три деца от три различни брака на един и същи баща, те ще го наследят поравно. Всяко дете ще има право на по една трета. Ако пък е имало и четвърто, осиновено от него дете (например дете на втората му съпруга от друг брак), и то ще има право на наследство както всички останали. Тогава наследството ще се подели на четири и всяко дете ще има по една четвърт от него. Важно е обаче правилото детето да е било осиновено по всички правила на Семейния кодекс.
Ако освен деца има и съпруг/съпруга при наследяването, то това задейства чл. 9 от ЗН, според който "съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете". Защото, ако има две деца наследници - без значение дали рождени и осиновени, то няма да получат по една втора, а по една трета. Ако пък става дума за имот, който двамата съпрузи са придобили по време на брака, то тогава преживелият съпруг ще получи веднага половината от него, а другата половина ще се подели поравно отново с участието на този преживял съпруг и съответния брой деца.
Всичко това са идеални части, които могат да бъдат единствено разделени чрез доброволна или съдебна делба. Дотогава има режим на съсобственост. Последната може да се раздели чрез делба. Според ЗН всеки наследник може да поиска по всяко време делба. Законът му дава това право, дори и ако има противно разпореждане на наследодателя. По правилата всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
В делбата трябва да участват всички наследници. Тя може да е доброволна и съдебна. И при двете е възможно даден имот да остане в собственост само на един от наследниците, ако той им плати техните дялове.
Иначе може да се кара дълго време в този режим на съсобственост и когато почине и другият съпруг, тогава децата ще имат равни части от целия имот. Те пак ще са идеални части и за да се получат реални части, пак задължително трябва да се мине през делба. Ако починалият съпруг има имоти, придобити преди брака, тогава съпругът и децата пак наследяват поравно. Тук преживелият съпруг няма никакво предимство, защото не е налице съпружеска имуществена общност.
