Кога и какви удръжки от заплатата могат да бъдат правени?

Ж.С., София

Според действащите норми на Кодекса на труда (КТ) трудовото възнаграждение се изплаща в пари. Допуска се по изключение, когато е предвидено в акт на МС или в колективен и индивидуален трудов договор някакви допълнителни възнаграждения да са в натура. Общото правило обаче е, че се плаща в пари. Те се изплащат авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.

Плаща се лично на работника или служителя - по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Това са правилата, записани в действащите разпоредби на КТ, макар че на практика вече почти всичко се изплаща по банков път. 

И тук се стига до правилата за удръжките. Законът изрично определя, че без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение. По стар обичай, веднага след това са дадени куп изключения, при които такива все пак се допускат.
Така удръжки може да има за:
1. получени аванси;
2. надвзети суми вследствие на технически грешки;
3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;
4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;
5. запори, наложени по съответния ред - тук се имат предвид запори заради доказани дългове, заради поръчителство, заради дължими издръжки и т.н.
6. удръжки в случаите, в които е ангажирана ограничената имуществена отговорност на работника или служителя, ако е направил нещо, ако е повредил и т.н. 

Веднага след това е постановено, че общият размер на месечните удръжки не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това означава, че КТ определя кога може, а ГПК - колко може.

В ГПК е определен несеквестируем доход. Така там е записано, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържат само определени суми.

Така, ако лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата, то може да му се отнеме една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа. Ако пък получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата, то може да се удържи горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа, разпорежда ГПК.

Тези ограничения обаче не се отнасят до задълженията за издръжка. Последната се удържа изцяло. Иначе месечното трудово възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.