От 5 до 10 хиляди лв. имуществена санкция ще се налага на болници, които не изпълнят разпоредени мерки за COVID-19. При повторно нарушение лечебното заведение ще остане без договор с НЗОК. Това предвиждат промени в закона за лечебните заведения, които ще се прокарат с бюджета на здравната каса за 2021 г. Законопроектът днес бе одобрен на първо четене на съвместно заседание на комисиите по здравеопазване, бюджет и финанси и социална политика.
За наказания за болници, които отказват да открият COVID легла се говори от няколко дни. Причината е съпротивата на някои лечебни заведения да заделят 10% от леглата си за COVID пациенти. В края на миналата седмица покрай шокиращия случай на 33-годишен мъж, който почина без да дочака помощ, здравният министър проф. Костадин Ангелов остро нападна болниците. "Мениджъри упорито отказват да откриват легла, пазят си "чисти болници". Няма да стане! За отказващите да открият легла - вкарвам в НС законов текст, на чието основание такива болници няма да работят с НЗОК. Ок, "чиста болница", но без публично финансиране", избухна във "Фейсбук" министърът.
С промените се въвежда възможност, която вече се прилага - при извънредна епидемична обстановка директорът на съответната регионална инспекция и директорът на съответната районна здравна каса могат да разпореждат временни мерки, съгласно които лечебните заведения за болнична помощ да извършват диагностични и лечебни дейности по отношение на пациенти с COVID-19. Мерките могат да включват преобразуване и създаване на болнични структури и определяне на броя на болничните легла за лечение на пациенти с COVID-19.
"Целта е създаване на необходимите правни предпоставки за въвеждане на специфична организация на предоставяната болнична помощ при необходимост с оглед осигуряване достъпа на пациентите до болнично лечение", посочват вносителите в мотивите на законопроекта.
КРИТИКА
Извънредните разходи, които се представят като свързани с коронакризата в бюджет 2021 г., са високи - 2,8 млрд. лв., но не е редно сектор здравеопазване извън тези суми да е на четвърто място като приоритет в разходната част на бюджета, коментира при представянето на бюджет 2021 председателят на Фискалния съвет проф. Борис Грозданов. Анализът на ръста на разходите по функции в бюджета показва, че с най-високо увеличение е образованието - 17%, следвано от социално осигуряване и грижи - 14,8% и изнадващо на трето място функция култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело - с14,1% ръст на разходите. Едва на четвърто място идва функция здравеопазване с увеличение на разходите от 11,8%, коментира Грозданов (б.р. всъщност от изготвената от фискалния съвет таблица на ръста на разходите по функции става ясно, че здравеопазването е на пета позиция след жилищно строителство с ръст от 12,6%). Не може да се обяснява в ситуацията, в която се намираме, че не се отпускат пари, защото секторът е нереформиран. Реформи се правят трудно във всички сектори, изтъкна пред депутатите от бюджетна комисия Грозданов. В становището си по проектобюджета Фискалният съвет е настоял и за приемането на изрични правила кои от извънредните разходи могат да се считат като съотносими към пандемията и кои - не. Това е от значение при определянето на структурния дефицит, при който се изключват разходи с извънреден характер.
