Изложбата „Графика и рисунка“ на един от нашите най-изтъкнати графици - Иван Нинов, е подредена в столичната галерия-книжарница „София Прес“. В салона на „Славянска“ 29 до 19 април могат да се видят 7 рисунки с темпера и/или акварел и 16 графични отпечатъка. Пет от тях са цветни литографии, останалите 11 — суха игла. С изключение на две работи от 2014 и 2016 г., останалите са рисувани в последните 2-3 години.
По правило в творбите на Иван Нинов рядко има илюстративност и сюжети, в тях и
хора не се срещат често.
В изложбата има само два портрета и едно голо тяло — женски. Осталите рисунки и литографии са натюрморти, в които виждаме чаши, плодове и силно намачкан плат. Две от тях включват получени по фотографски начин изображения, на това е само част от нещата, с които Нинов оставя своята диря в българската графика.
Още от ученик в софийската художествена гимназия в края на 60-те той се интересува повече от
живота на неодушевените предмети и абстрактните форми.
Връзката му с този вид „персонажи”, които настойчиво „портретува“ (най-често в техниката суха игла) още от съвсем млад, никога не е прекъсвала. В техния тих свят артистът-интроверт сякаш се чувства по-комфортно. Той умее да наблюдава обектите си и да ги представи върху хартията така, че да ни изненада с черно-белия драматизъм на ситуации, в които участват само характерните геометрични фигури и фрагменти, засенчени с кръстосани щрихи. Независимо от медията, творбите му се разпознават от пръв поглед.
Вече почти 60 години, без да променя съществено нито моделите, нито техниките, нито възгледите си, с всяка следваща изложба художникът успява да изглежда
все така свеж и изненадващ, както в началото
на творческия си път. Каква е тайната на умението му да одухотворява обитателите на неодушевения свят и да разкрива вълнуващи. драматични отношения между тях — поне за внимателния зрител, готов да гледа бавно? Може би тя е в лекотата, с която работи авторът, съчетана с дълбокото разбиране за смисъла на употребения предмет, за преживените около него истории и емоции, за ръцете, които са го държали и изградили вътрешната му идентичност.
В творбите му героите-предмети се подчиняват на други закони — архитектурни, скулптурни и емоционални, и изглеждат като малки минималистични театрални сцени, пише в представянето на изложбата изкуствоведката Олимпия Даниел. Чрез традиционния жанр на натюрмортите, създадени с вещи от ателието му, Иван Нинов успява да да извлече поетика от материалния свят на баналните вещи и да обоснове психологически тяхната красота.
Художникът е роден през 1946 в с. Цонево, Варненска област, и от малък рисува пейзажи с минаващата оттам река Луда Камчия и близките хълмове, дървото и цветята в двора на къщата, а когато натрупва известен опит — и членовете на семейството си. По съвет на учителя си по рисуване в прогимназията започва да се готви за приемния изпит в Художествената гимназия в София. Завършва я през 1966 г., но
не успява да влезе в Художествената академия.
За късмет на Нинов неговият софийски далечен роднина, живописецът Тодор Петров, го представя на Светлин Русев, който по това време работи като художник на „Литературен фронт". Той харесва неговите рисунки и публикува някои от тях във вестника. „За пръв път виждах в съвременното ни изкуство толкова мощни и силни експресивни рисунки, изпълнени с някаква лично изстрадана истина, до която не може да се стигне и с най-доброто обучение. — разказва десетилетия по-късно Светлин Русев. — Досега съм благодарен на Тошко Петров за тази първа среща с тези сурови и земни рисунки, изпълнени с много човешка болка и с един усет, който го сродяваше
с изстраданата духовност на Ван Гог и Миле.
Доколкото си спомням, нещо от тези рисунки излезе във вестника.“
Междувременно след третия неуспешен опит да влезе в Художествената академия, Нинов е напът да се откаже. По света самоуките художници — от Пол Гоген и Анри Русо (Митничаря) до Жан Бастия и Ай Вей Вей, може и да не са голяма рядкост, но у нас, особено по онова време, трудно те признават, ако не си завършил Академията.
Когато разбира,
Светлин Русев му казва: Стига си кандидатствал,
ами рисувай и ми носи работите си да ги виждам“. За младия художник следват трудни времена. За да остане в София без жителство и доходи, той спи по тавани и мазета, сутрин ходи да се мие по градинките, но не спира да рисува.
В началото на 70-те все пак го приемат за член на Ателието на младия художник, което му отваря пътя към възможността да излага. През 1972-ра е първата му самостоятелна изложба рисунки с креда и въглен, която веднага е забелязана от ценителите и привлича вниманието на критиката. С изпълнената в техниката на сухата игла графика „Глава на жена“, представена на Националната младежка изложба през следващата година, художникът печели първа награда и и категорично навлиза в художествения живот на страната.
Днес Иван Нинов е носител на десетки престижни награди от цял свят, а негови творби са собственост на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в Бургас, Варна, Враца, Плевен, Пловдив, на Конгресната библиотеката във Вашингтон, на Sammlung Ludwig в Кьолн, на галерии в Краков, Токио, Канагава, на много частни колекции.
