Голямата изложба на отминалата седмица (като брой участници и присъстващи) бе открита на 2 февруари в столичната галерия "Райко Алексиев", с дипломатическо присъствие и почти пълен салон с гости. С подкрепата на посолството на Индия и под наименованието "Ахимса: ненасилието", организаторите на събитието от Съюза на българските художници (СБХ) и Индологическа фондация "Изток-Запад", представят произведения на някои от най-именитите български живописци и скулптори.
Изложбата бе обявена, като "етап на естествено развитие и надграждане на предшестващата експозиция "Махатма Ганди: Сила на истината" от 2019 г., посветена на 150-годишнината от рождението на политика, пацифист и духовен водач на индийското движение за независимост. Тя се състоя в салона на "Оборище" 5 и СБХ нямаше участие в нейната организация.
Настоящата експозиция е инициирана от двама професори — скулптора Емил Попов и художника Станислав Памукчиев, и индолога Йорданка Боянова, основател и ръководител на индологическата фондация "Изток-Запад". Обявеният тематичен фокус и концептуална основа на събитието е
Ахимса — означава ненасилие
и е сред от най-важните етични основи на индуизма и будизма, както и основополагащ житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди.
В бележките към изложбата се говори за "проникновение в същността на ненасилието чрез рефлексия от форми, цветове и текст". Текстът, във вид на отпечатани върху винил цитати за ненасилието и толерантността от Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Нелсън Мандела, Майка Тереза, Мартин Лутър Кинг и други, е налице. Но що се отнася до "проникновението в същността на ненасилието с рефлексия от форми и цветове…", там резултатът е спорен.
Повечето участници интерпретират темата доста свободно и е необходимо добро въображение, за да бъде разпозната в произведенията на иначе любими художници - като "Бягащ мъж" на Павел Койчев, "Улица Главна" на Милко Божков или "Скитник" на Ивайло Мирчев в памет на Светлин Русев. Други автори са по-конкретни в своята работа: Станислав Памукчиев с "Посвещение", Кирил Мескин със "Страх", Веселин Начев с "Тревожно", може би и "Сега" на Емил Попов.
Трета група творци, като Свилен Блажев, Рашо Митев, Зиятин Нуриев, Иван Кънчев и още неколцина представят безсюжетни и
абстрактни произведения с неразгадаеми послания
(ако изобщо има такива), които могат да бъдат тълкувани всякак. Да вземем например Любен Генов и неговата "Синева". Едва ли има по-очевиден символ на ненасилието от ясното, чисто синьо небе. Но не — голямото платно на Любен Генов изглежда като поредната му "хроматична импровизация" с хаотично разпилени цветни петна. Това е типично за цялото му творчество. Сам той определя своята живопис, която понякога може да въздейства хипнотично, като чужда на всякакви социални теми. За него тя е форма на бягство от действителността, алтернатива на съществуването ѝ.
В изложбата се представят и още български артисти като Валентин Старчев, Георги Чапкънов, Десислава Минчева, Ангел Станев, Мартиан Табаков, Пламен Моневски... Със свои произведения се включват и авторите от чужбина Нагджи Пател (Индия), Зиятин Нуриев (Турция), Благица Здравковска и Ристо Станковски (Северна Македония).
В предверието на голямата зала до винилите с цитати са подредени на работи и на една по-особена група участници — ученици от НУИ "Панайот Пипков", профил "Изящни изкуства", град Плевен. През октомври 2022 г. в Арт центъра в същия град се състоя първото издание на настоящата изложба. Сега децата показват своето отношение, а авторите на най-добрите рисунки и малки пластики бяха наградени.
За финал един въпрос, който вероятно са си задали поне част от многобройните посетители на откриването и след това. Как най-голямата проява на насилие в Европа от близо 80 години - пълномащабната война на Русия срещу Украйна, остана напълно
незабелязана и неспомената от организаторите
на изложбата?
Предписанието на Ахимса, че едно живо същество не трябва да "нанася вреда" на друго живо същество, дела, думи и мисли, не е абсолютно. Класическите индуистки текстове, като Махабхарата и Рамаяна, както и съвременните изследователи на концепцията за ненасилие, не са съгласни с принципите на Ахимса, когато човек е изправен пред война и други ситуации, които изискват самозащита. По този начин историческата индийска литература е допринесла за съвременните теории за справедливата война и самоотбраната. Но нищо от това не видяхме в "Райко Алексиев".
Изложбата "Ахимса: ненасилието" ще остане в София до края на февруари, а след това ще посети и други галерии в страната.
