В годината на своя 100-тен юбилей режисьорът, сценарист, писател и общественик Анжел Вагенщайн ще бъде удостоен с Наградата на София за своя принос към киното - приз, връчван от Столична община и "София филм фест". Той ще му бъде връчен на сцената на фестивала в зала 1 на НДК през март.
"Анжел Вагенщайн: един живот, три революции, 52 филма, 4 романа 1000 страници "драскулки" - с тези надписи започва американският документален филм Art Is A Weapon, посветен на неговия бурен живот. През 2022 г., когато му предстои вековен юбилей, Вагенщайн, когото всички наричат Джеки, респектира с остър ум, критична мисъл и елегантно чувство за хумор. "От много време насам нищо не си пожелавам, освен здраве. Много ми е дълга биографията, за да си правя равносметки", отсича той. "Аз принадлежа към народ, който никога не губи чувство за хумор. Срещали ли сте българин, който да не ви се оплаче? Срещали ли сте арменец, който да не ви се похвали? Срещали ли сте евреин, който да не опита да ви пробута виц? Въпреки цялата трагика, в която живеем, човек трябва да се радва и… да разказва смешки."
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България. Анжел завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ (1959, реж. Конрад Волф) е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Пише сценарии и за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“, „След края на света“. През 90-те години се отдава на литературата и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, преведени на шест езика. Носител на редица български и чуждестранни отличия - орден „Стара планина“, държавна награда „Паисий Хилендарски“, офицер на френските ордени „За заслуги“ и „За литература и изкуство“, Германската национална награда за изкуство I ст., Годишната литературна награда на парижката Сорбона и други.
Лауреат на тазгодишната Награда на София, както и председател на международното жури в конкурса на 26-ия "София филм фест", е и режисьорката Иглика Трифонова. Тя е най-известна със своя филм от 2001 г. "Писмо до Америка", който след мъчителните 90-те години отвори вратата пред българското кино, което е способно да разказва добри и истории.
Иглика Трифонова е родена на 17 февруари 1957 година в София. Завършва „Кино и телевизионна режисура“ във ВИТИЗ през 1982 година в класа на Георги Дюлгеров и започва кариерата си като режисьор на документално кино. Още първите ѝ филми „Лето господне 1990“, „Възможни разстояния“ и „Разкази за убийства“ (1993) са удостоени с международни награди. Работи и като асистент на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов, преди да дебютира в игралното кино като режисьор и сценарист на "Писмо до Америка" - първата мащабна европейска копродукция, в която България е водеща държава.
През 2003 година поставя в Театър "Сълза и смях" пиесата "Фенове" от Елин Рахнев. Продължава и работата си като филмов режисьор с "Разследване", "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" и "Асансьор за пациенти".
Иглика Трифонова ще оценява кой от 8-те дебютни и втори филма в международния конкурс на СФФ е най-добър. Сред тях са българските "Януари" на Андрей Паунов и "Смирен" на Светослав Драганов, както и "Мис Осака" от Дания, полският "Соната", "Липсващият режисьор" от Иран, копродукцията на Унгария и Словакия "Диви корени", руският "Бъди до мен" и италианският "Бърлогата". В журито ще бъде и руският режисьор дисидент Олег Сенцов, който лично ще представи в София своя нов филм "Носорог".
