Италианското министерство на паметниците на културата и на културните дейности обяви сензационна промяна в съдбата на флавианския амфитеатър в Рим, известен в целия свят като Колизеума. Приблизително 1500 години след рухването на предишната арена, Колизеумът ще се сдобие с нова, модерна и високотехнологична арена: държавата е готова да отдели за това 18,5 млн. евро.
Правителството на Италия обяви официално, че очаква оферти за възстановяване на пода на Колизеума и връщането му към предишната му слава (засега не се говори за възстановяването на гладиаторските битки). Общият бюджет на проекта ще бъде 18,5 милиона евро, а работата трябва да започне през следващата година.
"Реконструкцията ... е чудесна идея, която обиколи целия свят — заяви министърът на културата Дарио Франческини. — Това ще бъде технологична намеса, която ще предложи на посетителите възможност не само да видят подземните стаи ... но и да оценят красотата на Колизеума, докато стоят в центъра на арената," добави той.
Настоящата инициатива всъщност има дълга история. Поетапно планираното възстановяване на легендарния амфитеатър, построен при императорите от династията на Флавиите в края на I в. сл.н.е. започня в средата на 2010 г. През 2014 г., вдъхновен от предстоящото начало на работата, римският археолог Даниеле Манакорда излезе с радикална идея: а защо вместо отново да се ограничи да обичайното почистване и консервация, не възстановим арената на Колизеума? Предложението, публикувано на страниците на популярното списание за антики Archeo, може би нямаше да привлече особено внимание, ако в края на същата 2014 г. не бе подкрепено от министъра на културата. Шест години по-късно - и с леката ръка на същия министър - идеята започва да придобива реална форма.
Крайният срок за кандидатстване по проекта бе 1 февруари 2021 г. И до края на следващата година, според най-оптимистичните прогнози, работата може да бъде завършена, поне в груба форма. Скоростта е обяснима: не се очаква капитално строителство (и би било незаконно), необходимо е да се създаде мобилна и неинвазивна структура, която да може да се трансформира за различни нужди по всяко време или дори да се демонтира изобщо.
Основната декларирана цел на проекта е като цяло дълбоко прагматична - новата настилка трябва да защитава от превратностите на времето изкопаните помещения на така наречения хипогеум, сложна система от подземни "сервизни помещения". По римско време те са били скрити от очите на обществеността на Колизеума от огромна овална дървена арена (83 м на 48 м), на която безброй професионални гладиатори, зверове и престъпници, включително осъдени християни, са умирали за забавление на римската тълпа.
Но след като в края на Западната Римска империя първо са били забранени гладиаторските игри, а след това и боевете с животни, арената се срутва, като затрупва и подземните помещения, които потъват още по-надълбоко. И остават така до разкопаването им ХХ век.
Флавийският амфитеатър (б)е един от най-посещаваните обекти в Европа: през добрата 2019 г. той е бил посетен от почти 8 милиона души. Защо точно лошо запазената вътрешност на Колизеума привлича толкова много посетители е отделен въпрос, но, очевидно властите най-накрая са решили да се вслушат в многобройните гласове на разочарованите туристи, недоволни от факта, че не могат да видят "самата" арена.
Сега те ще могат да я разгледат и дори да стъпят на нея (но не и да се бият) — така туристическият магнит ще стане още по-голяма атракция, почти колкото по времето, когато римските запалянковци са крещели от възторг при някои особено ефектен удар с меч или тризъбец. В тези трудни за международните пътувания времена е необходимо да се развива и вътрешен туризъм, а това няма как стане без местните хора да получат нещо ново на мястото на разрушените лабиринти на хипогея, отворени за всички ветрове.
Министерството на културата държи преработеният под и всички врати към вътрешността и механични компоненти да могат бързо да се затварят, за да предпазят подземните пространства от дъжд. И уточнява, че новата арена би "позволила на обществеността да разбере напълно как е функционирала тази сграда-икона на древния свят", се добавя в изявлението. Освен това, когато подът бъде изграден, Колизеумът ще може да се използва за културни събития като концерти и театрални спектакли, както много други антични амфитеатри днес..
Това далеч не е единственият нов „грандиозен проект“, предназначен да промени обичайното съществуване на археологически обекти в Рим. С частни средства на Алишер Усманов се работи във Форума на Траян, където частично ще бъде пресъздадена двустепенната колонада на голямата базилика Улпия. А предходната година компанията Bvlgari обеща да финансира възстановяването на археологическия комплекс Ларго Ди Торе Аржентина и достъпът до руините да бъде отворен за всички.
Това обаче са все инициативи на частни благодетели, повечето от които се появиха през последните десетина години. За щастие, защото размерът на държавните средства, отпускани за реставрация и консервация на римските антики, не се е увеличил през същите тези години. Но кой знае дали това ще продължи при сегашните епидемични условия. И още по-трудно е да се предскаже бюджетната съдба на промените в Колизеума.
Има още един нюанс. Предполага се, че с появата на новата арена амфитеатърът ще се използва като платформа за различни видове развлекателни събития. Трудността тук е, че Колизеумът не е Термите на Каракала (обществена баня), нито Траяновия пазар - а e и религиозен обект. Известно е, че в продължение на векове той е бил използван на практика като каменна кариера, но от XVII век папите, опитвайки се да предотвратят пълното унищожаване на паметника, настояват: Колизеумът е християнска светиня, където е проливана кръвта на мъченици; и до днес, на Разпети петък, там се провежда богослужението "Кръстов път". Досега Ватиканът по никакъв начин не е коментирал инициативата за възстановяването - очевидно този въпрос също ще бъде изяснен едва догодина.
