Десетки интересни изложби на класици, утвърдени и млади художници, могат да се видят в София тази последна седмица на януари, дори ако погледнем само големите и средни като пространство галерии. Но една от тях, подредена в салона на DOZA на ул. "Цар Самуил" 52, предлага нещо по-различно и невиждано досега у нас. Под наименованието "Outside the Box/Извън рамката" са събрани над 70 нестандартни произведения на осем български артисти, работещи в
едно от най-непознатите у нас течения в световното изкуство
– Арт брут. Смело можем да наречем изложбата, курирана от Десислава Бинева и Милена Едвиг, историческа, защото до 19 януари 2023 г. България бе единствената европейска страна, непредставена в това все още достатъчно добре познато на публиката направление.
"Outside the box/Извън рамката" е първата инициатива от дългосрочния проект "Българският арт брут", иницииран от Десислава Бинева — директорката на Българския културен институт в Париж. Нейната цел е да бъде събрана, обобщена и популяризирана информация относно български творци от маргинализирани социални групи, и изкуство, създадено от хора с психични проблеми, както и от самоуки художници, творили извън нормата на "официалното" изкуство.
Осемте артисти, които показват свои произведения в изложбата — Русчо Тихов, Алексей Алексиев, Борислава Марчева, Денис Попов, Росен Карамфилов, Мартин Рангелов, Иво Димчев и Борис Иванов, са обединени от факта, че
нямат художествено образование.
Седем от тях направиха своя галериен дебют в БКИ, а в София към тях се присъедини за първото си представяне пред родна публика и работещият във френската столица Борис Иванов.
Терминът "арт брут" (грубо, необработено изкуство) е измислен през 1945 г. от френския художник и скулптор Жан Дюбюфе, за да отрази духа и същината на личната му колекция от произведения, създадени от психичноболни или социално увредени хора. Самият Дюбюфе също се старае да работи в този стил: той вярвал, че такова изкуство е най-честно и лишено от стереотипи. Така нареченото "ниско изкуство"
бяга от традиционните стандарти за красота
за сметка на един, според него, по-автентичен и хуманистичен подход към създаването на изображения. Зрителите са свикнали в творбите на съвременните художници винаги да има философски компонент и когато не могат самостоятелно да разбират същността, се опитват да отгатват на базата на предишни познания или на текста в каталога. В Арт брут няма такъв компонент. Там има естествен поток на творческата мисъл на създателя на картината, който тече свободен и неограничаван от съображения за смисъл, Арт брут художниците измислят свои принципи на художествено майсторство, начини за изразяване на идеи и техники за рисуване "от нулата". Произведенията им са изкуство заради самото изкуство, поток на съзнанието; души, излети върху хартия и платно, в глина и дърво.
Повечето, но не всички арт брут артисти са социално или културно маргинални фигури, често страдащи от психични разстройства. Те не са ограничени от обичайните социални норми, принципи и концепции, творят спонтанно, а техниките на рисуване също са чисто индивидуални. Това прави още по-интересни опитите ни да разкриваме различните от общоприетите значенията на произведенията — стига да има такива.
ХУДОЖНИЦИТЕ
Борислава Марчева е на 19, когато заминава да учи анимация във Великобритания, но отключва шизофрения и се прибира у дома. Рисуването винаги е било любимо занимание, а сега е и част от терапията ѝ. Вижда картините си като "огледала на подсъзнанието ми, в които успявам да отразя послания, които иначе не мога да изрека". Създава причудливи светове, често подобни на мандали, с изобилие от приказни животни, змейове, хора, лъвове, дървета, цветя, звезди… винаги събрани от обща история.
Русчо Тихов (1947—2017) е единственият автор в изложбата, който вече не е между нас. На 21 години заминава да учи във Франция, където Юлия Кръстева му помага с литературни съвети. В началото на 70-те създава два ръкописа, които са издадени след 1989 г. Започва да прави колажи и асемблажи без никакви претенции, които показва само на най-близките си.
Мартин Рангелов е завършил ветеринарна гимназия, от 12 години работи като готвач. В останалото време с помощта на подръчни средства (счупено гребенче, преса за чесън, част от химикалка…) извайва от полимерна глина бюстове на съществуващи и измислени от него фентъзи герои. Работи без предварителни скици (не умеел да рисува), но с много въображение и големи подробности.
Алексей Алексиев е на 4, когато изработва първата си фигурка от дърво. След четири неуспешни опита да влезе в Художествената академия, завършва химия, но сърцето и ръцете му са в дърворезбата. Много софиянци вероятно познават изсъхналите дървета из софийските паркове, превърнати от него в герои от фантастични сюжети. В DOZA се представя с кръст, включващ десетки изключително подробни сцени от живота на Исус.
Боре Иванов е самоук френско-български художник от Казанлък — обсебен от Париж, където живее и твори през последните 20 години. Картините му не са пейзажи с Айфеловата кула и Триумфалната арка, а подобни на халюцинации колажи с гъмжило от образи-изрезки, на границата между абстракция и реализъм. Макар и самоук, той само отчасти отговаря на определението за арт брут, защото продава успешно работите си.
Денис Попов е единственият незрящ скулптор в България. Роден е през 1997 г. в София и наскоро се дипломира в НБУ, специалност "Керамика и порцелан". Това го извежда от категорията арт брут артист, но участието му в изложбата е жест към необикновената му история и необичайната му работа като творец.
Иво Димчев е тотален артист — занимава се с театър, танц, прави пърформанси, пише текстове, пее, композира, можеше да се досетим, че няма как и да не рисува и да не прави скулптури. В DOZA показва 6 платна, предимно портрети, с неочаквано мрачно излъчване, и две странно красиви скулптури. Не ползва четки, рисува с пръсти
Росен Карамфилов се изявява предимно в поезията, отскоро и в прозата, но като син на художник (Кольо Карамфилов), вероятно е отраснал сред бои, четки и миризма на терпентин. В DOZA показва съвсем нови картини, защото платната му от изложбата в Париж са били изкупени.
"Outside the Box/Извън рамката" може да се види до 4 февруари.
