Британският музей обяви, че "няма намерение да премахва спорни експонати от експозиционните си площи", съобщава Би Би Си.
Това стана след като музеят и други културни институти са получичили предупредително писмо от правителството по въпроса. Министърът на културата Оливър Даудън заяви, че финансираните от правителството музеи могат да изгубят данъкоплатците, ако премахнат артефактите. Но Британският музей обяви, че вместо това ще "контекстуализира" такива елементи.
В изявление пред Би Би Би Си се казва: "Британският музей няма намерение да премахва спорни обекти от изложбените си зали. Вместо това ще се стреми, където е подходящо, да ги постави в контекста на времето им и да ги разположи по начин, който позволява на обществеността да се запознае с тяхната цялост".
Какво разпали спора?
Британският музей наскоро премести бюста на своя основател-робовладетел Ханс Слоун в Галерията за Просвещението в нова витрина. Там той е съпоставен с други обекти, за да се разбере факта, че колекцията на Слоун е създадена в контекста на Британската империя и икономика, разчитаща на робския труд.
Слоун е бил лекар, колекционер, учен и благодетел, който вярвал в всеобщия свободен публичен достъп до национална музейна колекция. Но е бил също и собственик на роби, а наличието на неговия бюст сред другите обекти подчертава сложността и двусмисленост на този период, е позицията на Британския музей.
Какво пише в писмото от министъра
Писмото е изпратено до Британския музей, галериите Тейт, Имперските военни музеи, Националната портретна галерия, Национални музеи в Ливърпул, Кралските оръжейни, Научния музей, Музея Виктория и Албърт и Британската библиотека.
В писмото, публикувано от "Сънди телеграф", се казва: "Като публично финансирани органи вие не трябва да предприемате действия, мотивирани от активизъм или политика. Значителната подкрепа, която получавате от данъкоплатеца, е признание за важната културна роля, която играете за цялата страна".
"Наложително е да продължите да действате безпристрастно, в съответствие със статута си и публичното финансиране, а не по начин, който да поставя това под въпрос - продължава писмото. - Това е особено важно, тъй като предстои внимателно преразглеждане на всички правителствени разходи“.
Правителството също така заявява, че "вместо да заличаваме тези обекти, трябва да се стремим да ги контекстуализираме и да ги обясняваме по начин, който ще позволи на обществеността да ги опознае в тяхната цялост, колкото и да е предизвикателно да е това".
Културна преоценка
Писмото идва в годината на протестите Black Lives Matter, предизвикани от смъртта на Джордж Флойд по време на арест. Движението предизвика общественото преразглеждане на развлекателния и културен пейзаж, както и отказ от сътрудничество с противоречиви фигури. Например известна музикална зала, наречена на робовладелеца от XVII век Едуард Колстън, наскоро бе преименувана Бристол Бийкън. По-рано тази година по време на протестите статуята на Колстън в града бе съборена.
От Националния тръст подчертават, че 93 от забележителностите, за които се грижат, включително домът на Уинстън Чърчил, имат исторически връзки с робството и колониализма.
В четвъртък лидерът на Камарата на общините Джейкъб Рийз-Мог критикува Националния тръст, че не осъзнава „колко е прекрасен Уинстън Чърчил“, а премиерът Борис Джонсън изрази тревогата си от нарастващия фокус върху премахването на паметници на исторически фигури.
