В някоя чудесна неделя само за час-два илюзиите на цял нечий живот могат да рухнат с оглушителния тътен на антична трагедия. В условията на единство на време, място и действие – досущ като в древногръцките драми, точно това се случва в „Чудесна неделя за Creve Coeur“ (1979), една от по-малко известните късни пиеси на Тенеси Уилямс. Но тук ръбовете на потенциално разрушителните за женското его събития са нежно смекчени от чувствителното перо на сърцеведа на американския Юг, движено с милост и разбиране към героините, и от деликатната режисура на проф. Здравко Митков, изваяла спектакъла с уважение към актьорската природа на четирите участнички в него: Параскева Джукелова, Албена Колева, София Бобчева (която ще се редува в ролята с Ева Данаилова) и Ева Тепавичарова. Премиерата в камерната зала на Народния театър „Иван Вазов“ бе преди броени дни.
Сюжетът събира в общ апартамент в покрайнините на Сент Луис два женски полюса. Съквартирантките Доти (Доротеа) и Боди са пълни противоположности. Доти на Джукелова е крехка и невротична, подобно на
героиня от златната ера на Холивуд
тя се прехласва в сладникавите си представи за живота и е убедена, че не би могла да съществува без романтична, чувствена любов. Обратно, вярна на бюргерския си германски корен и девиза Kirche, Küche und Kinder („Църква, кухня и деца“), Боди на Албена Колева е земна и прагматична, готви вкусно и копнее да сватоса с Доти възпълния си брат близнак, който прекалява с бирата и пурите. Тя организира поредния пикник в парка „Крев Кьор“ (неслучайно наречен от автора „Разбито сърце“ на френски), където да ги сближи. Въпреки различните си житейски философии и настръхналата размяна на словесни удари между двете застаряващи момичета сякаш има топлота и съучастие. Към леко истеричната атмосфера в дома им смешно-тъжна доза лудост ще добави Софи (ефектно превъплъщение на София Бобчева) – съседката от горния етаж, обезумяла от скръб след смъртта на майка си. За капак, с претенциите си ще се появи и Хелина (Тепавичарова), колежка на Доротеа, заредена с женско коварство зад маската на привидна добронамереност…
С отличните си изпълнения актрисите точно ни направляват коя заслужава съчувствие и коя – антипатиите ни. Персонажите са проекция на пристрастията на Тенеси Уилямс: винаги на страната на слабите и непригодните, на неспасяемите фантазьори, какъвто очевидно е бил и самият той. Тази пиеса като че ли съдържа „счупения“ свят на всички негови популярни по-ранни драматургични творби: с контраста между духовното и плътското, между американската мечта за любов и преуспяване и сивото, битово ежедневие на несъстояли се чувства. В грубото материално общество
гибелта на доброто е почти предопределена
и чистите натури трудно оцеляват: в сблъсъка между романтичните представи за живота и жестоката реалност много от любимите героини на Уилямс крушират и загиват. Не и Доротеа. Тя може би ще направи безрадостен компромис, който ще я спаси: поне за тази неделя, за времето на спектакъла, а дали за цял живот – кой знае. Поривът към самоунищожение остава тема за размисъл отвъд рамките на представлението.
Преводът на пиесата и музикалната картина са на проф. Здравко Митков, сценографията и костюмите – на Петър Митев. Следващите представления са на 15, 18, 26 май, 3, 10 и 19 юни.
„Чудесна неделя за Creve Coeur" не е от често поставяните творби на Тенеси Уилямс, но у нас публиката я познава от средата на 80-те, когато в Театър 199 се игра под името „Нож в сърцето“ пак под режисурата на Здравко Митков. В главната роля тогава бе голямата Ванча Дойчева.
