Спектакълът „Моби Дик“ на Диана Добрева на сцената на Народния театър е явление, за което дълго ще се говори. Тук повече от всякога забележителната режисьорка е работила като художник, създаващ композиция, единна в настроения, цветове, конфигурации от човешки образи. Или като ювелир, прецизно шлифовал черен диамант, който излъчва сурова, мрачна светлина.
По вдъхновение от безсмъртния роман „Моби Дик“ (1851) на американския писател Херман Мелвил драматургът Александър Секулов е изваял висок поетичен епос (в текста е вградена и част от стихотворението „Интервю в утробата на кита“ на Константин Павлов). Актьорите на почти тъмната сцена са едно цяло с мощно въздействащата мултимедия – безкрайното черно-сиво на океана, набразден понякога с бялото на морската пяна, на водните стълбове на бурите или туловищата на грамадни китове, които багрят пейзажа в червено, когато харпуните на мъжете ги атакуват. Декори по-скоро липсват освен няколко конструкции на лодки и големи платнища. Актьорите-китоловци помежду си също изграждат неразривно цяло, присъствието им е изключително ансамблово, динамичната им игра на борда на люлеещия се кораб е като стегнат юмрук, който трябва да удари титаничния морски звяр право в сърцето.
В тази привидно хомогенна човешка маса лека-полека се откроява основният конфликт: между капитан Ахав (Христо Петков), обсебен от гонитбата на единствения по рода си гигантски бял спермацетов кит Моби Дик, който навремето го е осакатил, и неговият помощник Старбък (Пламен Димов), който предпочита другарите му просто да имат работа, а семействата им – храна. За първия преследването и възможната победа над огромния кит е единствен смисъл, за втория в това…няма никакъв смисъл. Отчаяният индивидуализъм, философията да се стремиш към нещо по-голямо от теб самия, да мечтаеш с размах и да вярваш, че си натоварен с мисия, се сблъсква фронтално със здравословния прагматизъм, премерения риск и разумната колективна воля. Дилемата е екзистенциална.
В епичния свят на Диана Добрева легендарният кит е необяснимото, с което живеем: страхът от времето, копнежът по вечното, търсенето на абсолютното, изправянето в цял ръст пред очите на Бога, казват от екипа.
Приносен творчески жест на създателите на спектакъла е въвеждането в наратива на жените на китоловците, които ги очакват на брега, справят се със земните задачи и сънуват мъжете си. Те също са добре акордирана, стройна композиция, в която матриархът на женското общество, Снежина Петрова – властната и справедлива жена на Ахав, любимката й – водната Елена на Александра Василева, която се чувства по-добре, гмуркайки се за октоподи, отколкото сред хората, и вдовицата Хелга на Албена Ставрева са най-високите ноти. Особена роля в повествованието има героят на Владимир Пенев – старият корабокрушенец Ишмаил, единствен оцелял от някогашната китоловна флотилия, от чието име всъщност се води разказът. Партнира му Жорета Николова като старата Хелга, намерила хармония и спокойствие с него. В мистичната тъкан на представлението те сякаш са продължения на образите на младия юнга на Димитър Николов и на Албена Ставрева.
В ансамбъла са още Ненчо Костов, Стелиан Радев, Явор Вълканов, Асен Данков, Павлин Петрунов, Кире Гьоревски, Калоян Трифонов, Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Вяра Табакова, Ева Тепавичарова, Елена Иванова, Мартина Пенева, Жаклин Даскалова, децата Боян Челебиев и Никола Сарджев.
Светлината и звукът в представлението са виртуозно използвани, както при „Бурята“ на прочутия Робърт Уилсън, само че тук и текстът е не по-малко фундаментален. Саунд дизайнът е на Явор Карагитлиев, видео дизайнът – на Петко Танчев, лайт дизайнът – на Иля Пашнин. Сценография – Мира Каланова, костюми – Марина Райчинова, композитор – Петя Диманова, хореограф – Деян Георгиев.
„Моби Дик“ на Диана Добрева, Александър Секулов и техния екип (с безценното съдействие на Херман Мелвил) е поема за непримиримостта, за противоборството и единението на човека с природата, за опасното битуване и екстатичния му край – истинска, страшна и красива възхвала на свободата да живееш по собствени правила. Китът не е риба, океанът не е вода. А този спектакъл не е забавна авантюра, а сложно начинание, което тегли театралния език напред.
Приживе Мелвил не постига нито признание, нито пари или слава. Малко след смъртта му през 1891 г. започват да го наричат „гений, пророк, богоборец, най-зашифрования писател, магьосник, очарователен творец, маниак, мистик, автор на безсмислени страници, наречени романи, философ-романтик и, разбира се, фройдист… Доплувал до наши дни, романът „Моби Дик“ е просто класика.
Следващите представления на спектакъла са на 20 и 29 февруари, 8, 23, 24 и 31 март.
