Изложба "Лица" на скулпторката Дона Стоянова се открива утре от 18.00 ч. в зала "София" на Столична библиотека. Експозицията представя 11 скулптурни произведения - фигури от папиемаше и колажи, някои от които авторката е работила над три години. Повечето от творбите са създадени по време на коронавирусната пандемия.
В този труден за всички период се раждат "лицата" на Дона. Ето какво казва тя за тях: "Може би защото живеехме толкова откъснати един от друг, всички лица ми се виждаха по-ярки и необикновени. Беше наистина наложително за мен да си измислям хора и аз си ги измислях. Ето... дойде време да пусна на свобода тези образи, които изпълват ателието ми".
Интересите на Дона Стоянова са насочени в полето на традиционната скулптура и материали като керамика, метал, камък. Но и папиемашето е техника, която я привлича с топлотата на хартията, позволявайки свобода при работата и възможност за най-различни експерименти.
За онези, които преживяват света на изкуството, няма начална и крайна точка. Така както за праисторическия човек глината е била средство за реализиране на неговия съзидателен потенциал, така и сега тя е материал за овеществяване и повод за вдъхновение за Дона. Според нея глината е изключително "послушен" и същевременно своенравен материал, ето защо творецът трябва да си даде време да го опознае, да го обикне и да го опитоми.
Процесът на създаване на произведенията при Дона е отражение на емоционални полети и лутания, търсене на себе си и "взиране" в лица, зад които се крият приятели или образи от древното минало - от статуетка в музея до обикновени минувачи и характерни типажи на хора от града, на които Дона придава своята чувствителност.
Изложбата "Лица" ще среща посетителите лице в лице със скулптурите на Дона Стоянова до 18 ноември.
Дона Стоянова е родена в Добрич в семейство на художници и музиканти. През 2002 г. постъпва в ателието по скулптора на проф. Ангел Станев в Художествената академия в София. Завършва магистратура през 2008-а и прави дисертация към катедра "Скулптура", която защитава през 2013 г. Преподава в катедрата в продължение на 11 години. Сред професионалните отличия на авторката са първа награда за скулптурен портрет на Йордан Парушев, Добрич (2013), награда на Съюза на колекционерите в България (2017), втора награда от национален младежки конкурс "Приказка за стълбата", организиран от фондация "Кирил и Методий" (2009), творческа резиденция и открито студио в базата на СБХ "Сите дез Ар" в Париж (2018) и още много други.
