ХХ век беше добър за музеите. През него възникна световна музейна индустрия - със собствена икономика, човешки ресурси и потребителски сегменти. После нещо започна да подкопава основите на музейното царство и този процес изглежда започва неуловимо да се обръща, пише сайтът Artnewspaper.
Тази година Турция превърна музея “Св. София” в джамия. През 2017 г. Руската православна църква поиска да ѝ бъде върната Исакиевската катедрала, която от 1922 г. има статут на музей (и я получи, но засега още не е влязла във владение). До съвсем скоро думата „музеефикация“ изглеждаше почти свещена, а сега се появи нова дума - “размузейване”.
В началото промените започнаха фино и леко. Въпреки че терминът „размузейване“ все още не е навлязъл в широко в езика на културолозите и може да се изглежда излишно алармиращ, зад него все пак се крие нещо актуално. Симптомите на „размузейването“ са твърде разнородни и противоречиви, за да се посочат безусловна диагноза и въпреки това тези симптоми са множество.
Ето и още два примера от това лято. През юни Айке Шмит, германецът директор на галерия "Уфици", предложи голяма част от религиозното изкуство в италианските музеи да се върне обратно в църквите, откъдето някога са било събрано. През юли Американският алианс на музеите интервюира директори на над 750 специализирани организации и стигна до заключението, че около една трета от всички музеи в Съединените щати могат да бъдат затворени поради последствията от коронавирусната криза.
Тези събития и тенденции не изглеждат свързани помежду си, те нямат обща причина и изглежда не могат да се сведат под общ знаменател. Айке Шмит просто изпробва ситуацията (и веднага се сблъска с недоволството на колегите си). Проблемът със "Света София" има подчертан политически характер и може само да се гадае дали е по-скоро вътрешен или все пак външен.
А с американските музеи, които са почти изцяло частни, а не държавни, нещата винаги са били донякъде различни. Въпреки че това е любопитно: значителни колекции там понякога успяват да бъдат спасени от разпиляване. Например през 2014 г., след фалита на галерията "Corcoran" във Вашингтон, нейните фондове бяха прехвърлени към Националната художествена галерия. Ще бъдат ли спасени и други сбирки от разпродажба в случай на масова катастрофа? Няма очевиден отговор.
Нещо наистина постепенно подкопава основите на музейното царство. Разбира се, то няма да рухне в обозримо бъдеще, но със сигурност ще се трансформира. Остава усещането, че човечеството, натрупало критична маса от музейни експонати и складови единици, сега е изпаднало в размисъл: какво да правим с всичко това по-нататък?
