Изложба живопис и рисунки на големия български пейзажист Атанас Михов (1879 - 1975) се открива утре, 9 март, на новия адрес на галерия „Лоранъ“ в столицата, където ще остане до 18 април включително. Селекцията от работи в арт пространството на ул. „Цар Самуил“ 49 (познато и като салона на галерия „Контраст“) е представителна за творчеството на художника и е подбрана специално да покаже изразително и в органична цялост живописните му постижения. Представени са и негови ранни рисунки.
Атанас Михов създава пейзажна живопис с нежни колористични вибрации, с които постига особено настроение. Рисува образи – обобщени и изведени като символи и знаци, правейки своеобразни „природни портрети“. Характерно за неговата композиция е играта на светлината и съпоставката й със сянката, но не чрез графичен подход, а чрез сложни живописни импресии. Планината и морето завладяват със смелото си живописно третиране и с богатия си колорит, „възвеличени“ от неговата четка. „Виждаме ритъм на благородни природни хармонии, допълнени със звучни трептения в светлините на планинските склонове и отраженията на морската вода“, обяснява галеристът Лаврен Петров. Витоша и Черно море при Атанас Михов сякаш са одухотворени и общуват със зрителя.
Всички картини на Михов сякаш са изпълнени на един дъх, с лекота, без колебание и с огромна творческа емоция. Пейзажите са живи и тактилни, така както художникът умее да ги преобрази със средствата на силната си импресионистична култура. Изпълнението е забележително: полагайки тоновете и полутоновете, авторът създава сложна живописна тъкан, моделирана с прозрачност и лазурни багри.
Рисунките, показани в изложбата, са представителна извадка на цяла колекция, наброяваща повече от 100 моливни скици. Те демонстрират хронологично впечатленията на Атанас Михов от пътувания до Варна, Скопие, Разград, Драма и други места, както и ежедневните му занимания като военен художник.
Атанас Михов е роден в Стара Загора. През 1897 г. постъпва в Държавното рисувално училище в София: учи живопис при проф. Иван Мърквичка, а специализира при проф. Ярослав Вешин. Още като студент впечатлява с дарбата да внушава състояния. Първите му изяви са в жанровете пейзаж и портрет. Житейският му път и професионална съдба му дават шанс да живее и преподава на различни места и да рисува България. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война Михов е мобилизиран. Споделя участта на колегите си и рисува ужасите на войната. След примирието пътува до Виена, Берлин и се завръща в Русе, където последно е учителствал.
Първата си самостоятелна изложба Атанас Михов урежда през 1914 г. По-късно представя творбите си в множество експозиции в България и чужбина: Венеция, Берлин, Рим, Прага, Пилзен, Бърно, Виена и др.
През 1923 г. Михов се установява в София. Назначен е за учител в Княжево. Там открива нов любим сюжет – Витоша. Организира ателието си с голям прозорец, насочен към планината. В това студио художникът създава стотици пейзажи с различни настроения, които отново и отново провокират колориста у него. Михов обича да пътува из страната, обикаля и китните градчета по българското Черноморие. Картините от този период като барометър отчитат състояния на душата му при всяка среща с морето, горите, долините, селцата. През 1932 г. Михов се пенсионира и се отдава единствено на творчеството. До края на дългия си живот рисува. Оставя хиляди платна, които вълнуват с реалистична панорама и импресионистичен живописен език.
