Софийската градска художествена галерия започна есенния сезон с впечатляваща изложба. „Жените художници. Нови хоризонти между двете войни“ събира в залите на първия етаж над 200 произведения на изящното и декоративно-приложно изкуство от 65 авторки. Проектът е първото мащабно изследване на появата и развитието на жените в българското изобразително изкуство, което се случва през 20-те и 30-те години на ХХ в.
Още в деня на откриването припламна спор, свързан не толкова с темата на експозицията, а с наименованието ѝ — защо „Жени художници“, а не „художнички“? От включените в изложбата архивни материали от тогавашната преса става ясно, че „художници“ в заглавието е множествено число на „художница“. „Художница е дума, често употребявана от критиката в тези години“, уточнява Милена Балчева, едната от двете кураторки. „И,от друга страна, се консултирахме и ни подсказаха, че „жени художнички“ е тавтология“, включва се и другата, Рамона Димова.
В двете междувоенни десетилетия българското изкуство се развива бурно, сякаш за да навакса загубеното време през Първата световна и да изпревари нарастващите предчувствия за нова война. С настъпването на мира жените се включват все по-активно в художествения живот. Нараства броят на желаещите да учат в Държавното рисувално училище (от 1921 г. се нарича Художествена академия). Кураторките разказват, че през 1919 г. идва ред на първата самостоятелна изложба на жена - спорно е дали това е Елисавета Консулова-Вазова в София или Евгения Илиева в Стара Загора. Още по-рано, през 1907 г., се споменават еднодневни „домашни“ изложби — в рамките на домовете на художничките.
Първата българска художничка с академично образование е родената през 1875 г. в Шумен Елена Карамихайлова. Тя учи във Виена и Мюнхен, живее и излага в Швейцария и Германия, преди да се завърне у нас. В София членува в дружествата „Съвременно изкуство“ и „Родно изкуство“, участва в техните изложби.
Друго дружество обаче изиграва решителната роля за приобщаването на българската художница към все по-бързо развиващия се художествен живот. През 1924 г. дамите с университетски дипломи създават в София своя собствена организация — Дружество на българките c висше образование (ДБВО). Художничките първи създават секция към ДБВО през 1928 г. Същата година секцията организира и първата изцяло женска изложба. Това се случва във време, когато на прекалената публичност от страна на женското поведение не се гледа с добро око в никоя сфера, а жените още не са получили право да гласуват.
Милена Балчева и Рамона Димова започват събирането на произведенията и материалите за изложбата преди три години, като пускат запитвания до всички галерии в страната. Съдействие им оказват още от СБХ и Съюза на колекционерите, Държавния архив… Работили са и доста с изложбени каталози на дружествата и изложби от периода, като един от основните критерии за включване били художествените качества.
Творбите в изложбата представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художничките; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства: текстил, керамика и художествена обработка на кожа. Освен известни и добре познати творци като Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон, Мара Цончева предстои да открием и художнички като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова и още много, които тепърва ще придобиват популярност.
Ако търсим разликите между творчеството на жените художници и на техните колеги от другия пол, в този период дамите избягват да изобразяват селскостопанския труд и войната. Рисуват най-често портрети и автопортрети, деца, пейзажи, натюрморти, актове, градски сцени и много цветя. През това време мъжете са спорели дали националната линия в изкуството е по-важна от социалната.
Предстои и издаването на каталог, който ще представи още по-богата картина на жените в българското изкуство през 20-те и 30-те години. В него има и изследователски момент с включване на допълнителни произведения, от които има запазени черно-бели снимки, но не е известно къде са оригиналите. Те ще бъдат включени с репродукции, уточняват кураторките.
Изложбата ще продължи до 27 ноември.
