„Бриджъртън“, сериалът, за който се говори най-много тези дни, не се препоръчва за лица под 16 години заради сексуалните сцени. Въпреки (или пък поради) ограничението „Бриджъртън“ е гледан в 63 милиона домакинства в САЩ, а е №1 и сред българските абонати на Нетфликс по данни от сайта на стрийминг платформата.
Сериалът бе качен на платформата на Коледа, а първият епизод разказва за пазара на булки в лондонското висше общество от началото на XIX век. (На който темата му се струва далечна и остаряла, може да гледа по ТВ Арте документален филм, посветен на пазара на ромските булки калайджийки край Бачковския манастир в началото на XXI век.) Но сега няма да говорим за сериала, а за новата реалност в отразяването на някои брачни, предбрачни и извънбрачни практики във фирмите от пост-харви-уайнстийновската епоха.
В „Бриджъртън“ има
една определено гореща сцена,
за която говорят много хора. Си Ен Ен пише, че за заснемането на „сцената в библиотеката“, е била необходима много сериозна хореография, когато се е стигнало до стълбата и „екшъна“. Постановката на такива сцени включва значително повече стратегия, подготовка и симулация, отколкото ако се случваха в реалния живот.
За заснемането на този и други подобни епизоди отговаря Елизабет Талбот - координатор по интимността. Талбот е една от първите в своята област, която работи по снимачни площадки в Обединеното кралство и е основател и директор на Intimacy for Stage and Screen (Интимност за сцена и на екран) официално IDI-UK. Тя е сертифицирана и в САЩ от професионалната организация Режисьори и координатори на интимност, която се обявява за „пионер в най-добрите практики за художествена интимност, симулиран секс и голота за театър, представления на живо, телевизия и филм“.
"В това изобщо няма нищо секси", казва тя със смях
Талбот влиза в киноиндустрията като координатор на бойни сцени и започва да изучава координирането на по-нежните физически контакти през 2015 г. - десетилетие след като интимната координаторка Тоня Сина става първият специалист, който учи актьорите как да изпълняват по най-добрия и най-безопасен начин сцени със секс и голота пред камерата или на живо.
В интервюто си за Си Ен Ен Талбот каза, че когато става въпрос за работа по хореографирането на битки, има много правила, разпоредби и протоколи.
„А що се отнася до интимността, първоначално нямаше никакви правила. Беше наистина интересно, колко много указания и разпоредби имаше за сцените с насилие, за разлика от сцените с интимност".
Много хора предполагат, че
секс сцените идват естествено за актьорите,
но това невинаги е така. „Една от заблудите е, че тъй като много хора са преживели интимност в личния си живот, едва ли е проблем да я възпроизведат и за публиката. Но това са две много различни неща“, обяснява Талбот.
„Работим с концепцията за предварително съгласие, но, разбира се, по всяко време актьорът може да заяви: „О, знаеш ли, не искам да правя това“ — и никой няма право да настоява — казва тя. В нейната работа влиза също и задължение да застане пред режисьора е да уведоми, ако реши, че актьорите правят нещо по принуда. „За щастие съм имала късмета да работя с големи режисьори и продуценти, така че това никога не се случвало“.
В ролята на Дафни в сериала "Бриджъртън" е Фийби Деневор. Гореспомената доста откровена сцена е била първата, която тя е заснела за филма. В интервю за списание Grazia 26-годишната актриса приветства работата на Талбот : „… беше страхотно, защото се чувствах в безопасност и се забавлявах. Имахме хореография като при каскада или танц."
„Сега ми изглежда лудост, че в миналото сме работели без координатор за интимност — казва Деневор. — Снимала съм секс сцени преди и не мога да повярвам, че съм го правила. Беше преди само пет или шест години, но сега това няма да бъде позволено“.
Талбот казва, че с възхода на движението #MeToo, нейната професионална област е придобила по-голямо значение, а при снимане на интимни и откровени сцени фокусът вече е върху уважението и съгласието.
„Едно от нещата, които нашата работа може да свърши, е да го освободи актьорите от онзи неловък момент, който се поява, когато участниците имат съвсем различни представи с какъв интензитет да изпълняват сцената и докъде могат да стигнат. Ние първо се уверяване, че всички сме съгласни с това какво и как ще правим — и едва тогава снимаме“.