Какво би се случило, ако ненадейно Ибсеновата Нора се завърне в дома на своя съпруг Торвалд Хелмер, чиято врата категорично е затръшнала 15 години по-рано? С един от възможните сценарии ни среща пиесата „Куклен дом, втора част“ на съвременния американски автор Лукас Нейт, който тук се е заел с едно от най-предизвикателните начинания в драматургията: да дописваш произведенията на класиците, да предугаждаш подтиците и действията на техните герои, привнасяйки своята днешна гледна точка към нещата. Режисьор на спектакъла в Народния е специално пристигналия от Америка за проекта Ясен Пеянков: ученик на проф. Крикор Азарян и съратник на Джон Малкович в неговия чикагски театър „Степенулф“.
Пиесата „Куклен дом, втора част“ е напълно в стила на оригинала на Хенрик Ибсен – сериозна психологическа драма, а спектакълът – в традициите на добрия стар сценичен реализъм. Историята сякаш наистина се развива тогава (1879-а + 15 години), в края на XIX век, с вълненията на първите еманципантки, сред които е и Нора, но поставя вечните проблеми за отношенията между половете и ролите им в семейството с нерва на сегашния ден, защото светът явно не се е променил чак толкова много, колкото Нора първоначално е смятала…
Образите на Нора и Хелмер извайва великолепният актьорски тандем на Снежина Петрова и Цветан Алексиев. Те блестящо защитават двете враждуващи концепции за жената и мъжа – зараждащия се бунтарски феминизъм и закостенелия патриархален модел за морал и йерархия на света. В орбитата на втората представа кръжат и другите две героини в спектакъла – прислужницата Ан-Мари, пренебрегнала собствените си деца, за да даде усещането за майка на изоставените деца на Нора, и самата нейна дъщеря Ема, разколебана между презрението и изстраданата обич. Убедителни и въздействащи в тези поддържащи роли са Бойка Велкова и Радина Боршош.
В тази конфигурация няма печеливша фигура. Всеки избор е и някакъв отказ – от нещо, което е могло да бъде. И Нора на Снежина Петрова най-добре знае това. Тя е постигнала независимост и е спечелила много пари, „правейки неща“ – а именно да описва и продава собствената си история на жена, осъзнала нуждата от свобода. Но не е „направила име“, принудена в един мъжки свят да се крие зад псевдоним. Заплатила е свободата със стоицизъм, самота, връзки без любов... Узнала обаче, че през цялото това време Хелмер не е осъществил постъпки за развод, тя се оказва не необвързана интелектуалка, за каквато се представя като автор, а семейна жена под прикритие. Което би й донесло негативи и в етичен, и в юридически, и във финансов аспект. Така че Нора се връща в съпружеския дом по чисто формален повод, но не би могла да избегне сблъсъка на споменатите семейните идеологии.
Снежина Петрова едва ли има равна на сцената в изразяването в единство на силата и слабостта на човешкото същество, притиснато от обстоятелствата, но и ревниво пазещо независимостта и достойнството си. У Торвалд Хелмер на Алексиев се борят и преплитат консервативните разбирания за семейство и мястото на двамата съпрузи в него с искрената му болка от загубата на жената, която е обичал – макар и по начина, по който той умее, а не по който тя иска. Да припомним, че в „Куклен дом“ на Ибсен персонажът не застана зад жена си в едно нейно, макар хазартно и лекомислено, но продиктувано от обич решение, и с това категорично я отказа да бъде и по-нататък неговата „кукличка“, красяща дома.
В края на „Куклен дом, втора част“, след много тръшнати в гняв столове и близо до катарзис, у персонажите се поражда някаква взаимна топлота... Да остане ли Нора, или да си тръгне? Изправена пак пред генерален избор, героинята ще вземе решение със съзнанието, че разговорът за положението на жената още не е приключил. Може да се каже, че още не е и проведен, дори днес – 130 години по-късно. Доказват го световните статистики за случаите на домашно насилие, малтретирането и убийствата на жени от техните партньори. Може би някога, в някоя друга пиеса, Нора отново ще се върне и ще отстои себе си, но вътре в най-малката общност. Засега това е невъзможно – светът не се е променил толкова, колкото тя се е надявала – не само за 15, но даже и за 130 години...
Преводът на пиесата е на режисьора Ясен Пеянков и Бисерка Пеянков, сценограф е Кънчо Касабов, костюмограф – Йордан Михалев. Авторската музика е на Теодосий Спасов. Следващите представления на „Куклен дом, втора част“ на Камерна сцена в Народния театър „Иван Вазов“ са на 7 и 13 ноември, 28 декември и 7 януари.
