Режисьор: Цукуши Сонояма
Участват: Мацуура Юми, Уеда Икуко и други

Спектакълът "Виолончелистът Гошу" на японския театър "Ашибуе", който е носител на 6 международни награди и е показан 160 пъти в Япония и по света, бе представен и пред родна публика. Това стана в края на миналата седмица в препълнения салон на Сити Марк Арт Център. При това се случи въпреки сериозния инцидент с една от актрисите, станал по време на репетиции и наложил да й бъде намерена заместничка в последния момент. 
Събитието е част от програмата на 30-те юбилейни Дни на японската култура в България. Представлението, чийто режисьор е Цукуши Сонояма, се базира на едноименната творба на Кенджи Миазава. 
Възелът се затяга около централния герой - челиста Гошу, превърнал се в черната овца в оркестъра, в който свири. Напрежението се нагнетява от обстоятелството, че не в какъв да е момент, а в навечерието на изключително важен концерт той е набеден за некадърник от диригента и от колегите си. Зрителят е свидетел на безмълвното страдание на талантливия иначе музикант, едновременно оскърбен и притеснен. В духа на приказния мотив за намесата на животните в света на човека, които стават помощници на най-онеправдания сред героите, се показват странните понякога пътища, водещи към успеха. В ролята на "сътрудници" сега се проявяват енотът с окачен на врата си барабан; котаракът, който не може да заспи, без да слуша изпълненията на челиста; кукувицата, молеща го да й изсвири гамата. Своите житейски уроци, достигащи без никаква дидактика до зрителя, научават както нападащите Гошу членове на оркестъра, така и той самият. Най-значимите от тях са свързани например с това, че и в двата случая обвиненият се оказва принеслият най-голяма полза на обвинителя. Освен вдъхновената игра на актьорите - Мацуура Юми, Ивата Кадзумаса, Саката Шиори, Кавамура Мами и други - ни впечатлява органичното вплитане на реплики на български език в постановката. Въпреки затруднението, което им създава изговорът на някои съгласни звукове, артистите дотолкова са се постарали, че са доловили специфични за нас, българите, интонации - когато, да речем, се сърдим или мъмрим някого. Иначе предвид професионалното поприще на персонажите ключова роля е отредена на Нейно Кралско Височество - Музиката. Най-въздействаща е финалната сцена, когато оркестърът изнася своя зашеметяващ концерт, заради който публиката изкарва изпълнителите на бис. А звуците са така величествени, че в прехласването си напълно забравяме, че актьорите ги изтръгват от въображаеми инструменти.
Следващото представление се играе на 7 ноември в Бургас на сцената на Държавния куклен театър.