Медия без
политическа реклама

Майстора, Маргарита, Воланд и Бегемот откриват „Сцена на вековете“

Балетният спектакъл „Сънят на Пилат“ е плод на 20-годишен труд на композитора Стефан Димитров

06 Юли 2022
От 40 години не се е появявал нов балет от съвременен български автор като "Сънят на Пилат".
От 40 години не се е появявал нов балет от съвременен български автор като "Сънят на Пилат".

Балетният спектакъл „Сънят на Пилат“ открива седмото издание на Международния летен сезон на оперните театри „Сцена на вековете 2022“ във Велико Търново. Това ще се случи на 9 юли, броени дни след като балетът на Държавна опера – Стара Загора, получи престижните отличия на професионалната танцова общност „Импулс” за балетна трупа на годината и за танцова продукция на годината (именно за „Сънят на Пилат“). Поради неблагоприятната прогноза за времето за събота спектакълът ще бъде представен в голямата зала на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“, а не на сцената на крепостта Царевец.

Интернационална балетна трупа под ръководството на примабалерината, хореограф и педагог Силвия Томова, хорът и оркестърът на Старозагорската опера под диригентството на маестро Владимир Бошнаков и международен творчески екип ще представят за първи път пред търновци и гостите на старопрестолната столица танцовата мистерия „Сънят на Пилат” от именития български композитор на популярна и филмова музика Стефан Димитров и с хореографията на Василий Медведев. Зрителите на „Сцена на вековете“ ще видят в ролята на Маргарита примабалерината Анелия Димитрова (носителка на „Кристална лира” и на Специалната на града „Импулс” за творчески постижения), Фредерико Пинто от Португалия ще бъде в ролята на на Майстора, албанецът Фиорди Лоха ще е Пилат Понтийски, испанката Клара Ферер ще танцува в ролята на Хела/Низа, Каито Такахаши от Япония ще бъде Котаракът Бегемот/Юда, а Джоузеф Пенялоса ще бъде в ролята на Воланд.

Въпреки че е вдъхновена от романа на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“, оригиналната интерпретация на Стефан Димитров в „Сънят на Пилат” не се опира на текста, а вместо това умело улавя сюрреалистичната атмосфера и визуализира основните елементи на разказа. Заглавията на двете действия – Lux Aeterna (Вечна светлина) и Misericordia Pro Nobis (Милост за нас), приканват към асоциации с други литературни класики като „Фауст“ на Гьоте, например, и поставят творбата в контекста на европейското музикално наследство. Музиката на Димитров превежда духовната визия на Булгаков на езика на нашия модерен свят и дава свежо, мелодично тълкувание на разноликите идеи за добро и зло, светлина и мрак, за корените на тези сили.

„Сънят на Пилат” се превърна в знаково събитие в културния живот на България. За първи път от десетилетия се появява и е сценично представено голямо балетно произведение от съвременен български композитор. Зрелищно, пищно, изискано, елегантно, завладяващо, разтърсващо, гениално, чудо… Това са само част от суперлативите, с които щастливците, присъствали на премиерата на „Сънят на Пилат” в Зала 1 на Националния дворец на културата в София описаха преживяното. Сценографията и подхранващите въображението над 300 костюма на Павол Юраш (Словакия), либретото на Яна Темиз (Русия, Турция) и ценната помощ на хореографа Станислав Фечо (Чехия) допринасят световноизвестният хореограф Василий Медведев да превърне симфоничното произведение на Стефан Димитров в поразяващо сетивата кълбо от положителна енергия, в поема за любовта.

Любовни сцени, библейски сюжети, нежност и жестокост се преплитат в „Сънят на Пилат“ с модерни режисьорски и хореографски решения и музика под палката на диригента Владимир Бошнаков. Такъв спектакъл не е имало повече от 40 години – от времето на „Козият рог“ на Красимир Кюркчийски, категорични са познавачите. Приблизително толкова време отлежава в творческото съзнание на Стефан Димитров и идеята за написването на балет, вдъхновен от „Майстора и Маргарита“. Преди четири десетилетия композиторът прочита романа на Булгаков, преди 20 години започва да съзрява сюжетът, а 4 години му отнема написването. „Сънят на Пилат” получи заслужен обществен отзвук, като вече се радва на десетки предложения за представяне на различни сцени и фестивали в България и чужбина.

Програмата на фестивала „Сцена на вековете 2022“ продължава с балетният спектакъл „Анна Каренина“ по музика на Чайковски на Държавна опера – Плодвив (16 юли), операта „Ернани“ от Джузепе Верди на Държавна опера – Русе (23 юли), продукцията „Амадеус“ по музика на Моцарт и пиесата на Питър Шафър на Музикално-драматичен театър – Велико Търново (29 юли), симфоничният концерт „Нощ под звездите“ на Vienna Schonbrunn Orchestra (6 август), операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно на Държавна опера – Варна (29 август), операта „Риголето“ от Джузепе Верди на Националната опера на Букурещ, Румъния (2 септември), и танго-операта „Мария от Буенос Айрес“ на Държавна опера – Пловдив, с музиката на Астор Пиацола (10 септември). Всички тези спектакли ще се играят на откритата сцена на крепостта Царевец, стига времето да позволява. Началният час е 21.00 ч. В съпътстващата фестивална програма „Поглед в бъдещето“ са включени балетът „Копелия“ от Лео Делиб в изпълнение на детската балетна школа „Класика“ – Велико Търново (11 юли), мюзикълът „Алиса в огледалния свят“ по Луис Карол на „Бон-Бон-Мюзик“ – София (3 август), и танцовият спектакъл „Скритият дар“ на Virginia Ballet – Велико Търново (17 септември).

Акцент сред съпътстващите събития е концертът „Една нощ в операта с музиката на Queen“ с участието на Славин Славчев, Дони, Славчо Николов, Венко Поромански, Михаил Шишков-син, сопраното Вера Гиргинова, хорът и оркестърът на Дръжавна опера – Стара Загора. Той ще се състои на 11 септември.  

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата