Медия без
политическа реклама

Между "играят на 200%" и "Абсолютното нищо"

Български артисти споделят впечатления от представленията с Малкович и Дапкунайте в Народния театър

20 Февр. 2023
Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте в сцена от спектакъла.
Марис Морканс
Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте в сцена от спектакъла.

Трите представления на спектакъла на Тимофей Кулябин „В самотата на памуковите полета“ от Бернар-Мари Колтес със световноизвестните Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте са вече история. От Народния театър „Иван Вазов“ този път не акредитираха нито един журналист и малцина от пишещите братя имаха късмет да видят свещенодействието на двамата големи актьори на живо на академичната ни сцена. Ето защо споделяме впечатленията на актьори и режисьори от съсловието, решени да сверят часовника си с образец на световния театър, за продължилото под час представление и атмосферата в залата.  

Актрисата Нона Йотова написа: "Спектакълът е зашеметяващ. Сценографията съчетава минимализъм и мащаб, чрез изчистен декор и едър план на артистите, снимани от камери и излъчвани директно на голям екран. Игра за пред камера, която улавя и най-малкия детайл, като червило или бръснач. Музиката и картината на екрана в кратките интермедии, веднага ме запрати в „Жертвоприношение“ на Тарковски“...

И още: „Разтърсваща актьорска игра. И двамата, изключителни артисти, играят на 200%. Режисурата е много експресивна, емоционална, изискваща това раздаване на артиста. Виждаш световноизвестния Малкович да скача, плаче, да се търкаля по сцената, да се прави на маймуна, ядейки бонбон, в едър план на екрана. Дапкунайте е прелестна, крехка и силна, изключително талантлива, иронична, пластична и завладяваща“.

Режисьорът и драматург Йордан Славейков („Паякът“, „Виктория“) споделя: „Действието на това представление се случи не толкова на сцената колкото в ума, в душата и сърцето, в тялото ми… И уж знам “за какво, в името на какво беше всичко това”, изричам го и започвам да се съмнявам. Това ли е, само това ли е, а не е ли, напротив, нещо съвсем друго. Толкова ли е очевиден смисълът? Ако е така – защо досега не съм го забелязвал, а може би съм се правил, че не го забелязвам. За това как любовта между двама неизменно се превръща във война ли е спектакълът?... Или за нещо по-страшно: за това как и защо убиваме Бог/божията искра в себе си? А възможно ли е? За падението на човека, за крушението на вярата ли е? Ако е така – къде е тук Достоевски с неговото „и тогава аз се поклоних на великото негово човешко страдание?” Кога станахме братоубийци/човекоубийци?“, до болка откровен е Славейков.

„Дапкунайте е величествена актриса. Също и Малкович. Кулябин е намерил как математически да изчисли всичко на сцената – и видимото, и незримото. Надскачането на еднополовия/гей наратив на текста е огромен плюс. Това е текст за човека, а не за това с кого си ляга той“, категоричен е българският режисьор. И подхвърля любопитна идея: „Докато гледах си мислех как от българските актриси Койна Русева може да изиграе която и да е от двете роли, защото има много силен, много мощен вътрешен “драйв”, и защото умее да го сдържа, не да го манифестира“...

Актрисата Лиляна Шомова, носителка на 2 награди „Аскеер“ за поддържаща роля (2015, 2022) пише: „Беше вълнуваща вечер, истински смислена! Мечтая си някой ден да участвам в такъв спектакъл, а през това време, ще опитам да вървя напред в достигане на брилянтна дикция, лекота на движение, на общуване, все едно нищо не им струва, а колко смазващ текст, всъщност...“. И цитира няколко реплики от спектакъла, даващи представа за мистериозния, иносказателен текст, върху който е изграден:

"Дилър: Простете, сигурен ли сте, че в нощната врява не сте казали какво точно искате от мен, а аз да не съм ви чул?

Клиент: Не, не съм казал нищо. Нищо не съм казал. А вие, сигурен ли сте, че в тази нощ, сред този така дълбок мрак, че едва се свиква с него, нищо ли не сте ми предложили, а аз да не съм отгатнал какво е?

Дилър: Нищо.

Клиент: Тогава, какво е оръжието?"…

Не толкова възторжен и щедър на похвали е журналистът Петър Пунчев, озаглавил своя пост „Очи пълни, глава – празна“. Той е във възторг от сценичната реализация, но има резерви към самата пиеса. „Според критиката, тази пиеса – "В самотата на памуковите полета", се смята за най-голямо предизвикателство за режисьорите. Определено е така, а това значи, че руският режисьор Кулябин се е справил блестящо. Мултимедийно представление от класа, модерно, изчистено, красиво. Радост за окото. Две признати актьорски имена и немалък суперпрофесионален екип дадоха всичко от себе си, за да изиграят Абсолютното нищо. По-празнодумен и пустословен текст май не съм гледал на сцена никога“, жали той. 

 

ПОПРАВИТЕЛЕН

За онези ценители на театъра, които останаха извън салона без възможност да се убедят от първо лице в състоятелността на художествения факт, поднесен от екипа на постановката, остава надеждата, че Джон Малкович ще гостува отново. Преди откриването в „Квадрат 500“ на изложбата, посветена на големия американски актьор, служебният министър на културата Найден Тодоров покани Малкович да гостува в зала „България“ с друг свой проект – „Музикалният критик“, в който участва и камерен оркестър със солист цигуларят Юлиан Рахлин. Малкович откликна, че с удоволствие ще дойде, защото обича този проект, предаде сайтът „Площад Славейков“.

В единственото интервю, което звездата от „Опасни връзки“ даде на българска земя – пред новата платформа за култура Artportal, става дума за негово възможно гостуване през лятото на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ със спектакъла „Дяволска комедия – самопризнанията на един убиец“. Преговорите за гостуването били в напреднал етап и предстояло подписване на договор. Пред „Сега“ директорът на Народния театър Васил Василев също каза, че се водят преговори за следващо гостуване на Малкович.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата