В единадесетото издание на фестивала на малките театрални форми „София Моно“ очакваните с най-голям интерес премиери са "Лекция 3: Възгледите на един учител за силата на словото" на Камен Донев и „На живо” на Александра Сърчаджиева. Театърът обикновено високомерно подминава продълженията, но изглежда, че Камен Донев е решил да заложи точно на тази изпитана холивудска формула. Дали един ден ще дочакаме да гледаме „Девета лекция“ от „Възгледите на един учител…“, така както сега по-кината тръгва „Бързи и яростни 9“?
За съжаление не разбрахме дали Донев е подготовил още от същото, или рискува с нещо ново. В този хладен и дъждовен юни, времето подля вода на моноспектакъла му, който трябваше да се играе на 13-и - и го отложиха за 17-ти. Така че утре ще разберем отговора — но ако вали, ще е някой друг път.
Метеорологичната обстановка беше по-благосклонна към Алекс Сърчаджиева и нейната малка театрална форма, (която не е моно, а стерео, но единият канал има по-скоро спомагателни функции). Сърчаджиева играе себе си, а сюжетът проследява живота ѝ, който тя го разказва в едно телевизионно студио пред измислена телевизионна журналистка (в ролята е Радена Вълканова).
Навън (в спектакъла, не във Военния парк) се вихри буря, в студиото обстановката също е като пред буря, докато двете жени уточняват темите на предстоящото интервю. После Александра започва да разказва — за любовта и щастието с майка си, мъжа си и театъра. За шока, гнева и отчаянието от загубата на най-близките ѝ хора, за отсъствието на баща ѝ — понякога в диалог с водещата, за най-важните неща обърната директно към публиката.
На фона тези големи теми, покрай интервюто вървят и други - за отчайващото състояние на здравната система, за жълтата журналистика и любопитството на медиите към личния живот на популярните… А Алекс разказва как мъжът ѝ публикувал в социалните медии любовните си писма до нея - така и не разбрала защо го прави.
На сцената Сърчаджиева се възползва от богатия си арсенал от изразни средства, еднакво убедителна е както в тежки емоционални състояния, така и във включените в историята комедийни елементи — както се полага на актриса от Сатиричния театър.
Ако хуморът беше повече, „На живо“ би могло да мине за стендъп комедия, а сега, въпреки че Сърчаджиева не беше съвсем сама на сцената, бихме могли да го наречем стендъп драма. Но дали може да се каже, че играе, след като не ѝ се налага да се превъплъщава, пък и думите, които произнася, са си общо взето нейни? Каквото и да прави и както и да го наричаме, то изглежда съвсем искрено и е достатъчно, за да прикове вниманието на пълната с публика поляна за 110 минути.
Накрая, по време на дългите аплодисменти, актрисата се разплака и каза: „Боже, какво ми става? Защо се държа като Кичка Бодурова след концерт? Впрочем тя дали плаче, някой знае ли?“
***
Драматургичният текст е написан от Яна Борисова по разкази на Алекс Сърчаджиева за най-тежките и най-щастливите времена в живота ѝ, а постановката е на режисьора Димитър Коцев-Шошо. Следващите представления са на 20 юни на сцената на Държавна опера - Бургас (билети на касата на часовника) и на 21 юни във Фестивалния конгресен център - Варна, където билетите вече са изчерпани.
