Изложба на художника Белин Мартинов (1945-2001), определян като един от най-големите рисувачи в българското изкуство през последните три десетилетия на ХХ век, се открива в столичната галерия „Стубел“ на ул. „Коста Лулчев“ 2В. Вернисажът ще е идния понеделник, 23 октомври, от 18.00 ч., а творбите, обединени под наслова „Нарисувано“, ще могат да бъдат разгледани до 10 ноември.
Роденият в Стара Загора Белин Мартинов учи в Софийската художествена гимназия, а през 1966 г. постъпва в Художествената академия, специалност „Илюстрация и оформление на книгата“ при професорите Евтим Томов и Петър Чуклев. Талантът му на рисувач удивлява и преподаватели, и студенти. Още през 1969 г. Белин представя свои графики и рисунки в първата си самостоятелна изложба.
След дипломирането си художникът живее и твори в Самоков, Стара Загора и София, но през 1979 г. трайно се установява в родния си град. Започва най-активният му творчески период – 80-те години на ХХ век. В продължение на близо десетилетие той работи предимно в областта на графиката, но постепенно се обръща към рисунката.
„Рисуването е едно мое занимание, което много рядко – на четири-пет години, търси връзка с хората… Това, което показвам, е графична живопис… Обичам бързия и рационален начин на живопис“, споделя Мартинов.
Самостоятелната му изложба през 1983 г. е истинско събитие за едни и е трудно приета от други, според които изкуството непременно трябва да е свързано с красивото, а „работите на Белин Мартинов не са създавани за радост на очите и още по-малко за украса“. След тази изложба художникът се затваря в себе си. Рисува денонощно и сякаш няма средство, което да не използва, за да изпълни белия лист с човешки съдби и притчи, със своите спомени и въжделения – молив, химикалка, въглен, пастел, темпера, туш…
Но колкото повече рисува, толкова по-малко показва в изложби. През втората половина на 80-те години Белин Мартинов вече живее единствено заради рисуването. Рисува освободено, без да се интересува дали работите му ще се харесат на някого и дали стават за изложба. Занимава го само онова, което въображението му носи, а очите му виждат. Пренася върху листа абсурдите на времето, в което живее, както и своята лична драма. Води отшелнически живот и дори заковава вратата на апартамента си, за да не го безпокоят и да се отдаде всецяло на рисуването…
Белин Мартинов мисли и говори чрез рисунката. Понякога и със стихове:
„Къде си ти,
мой дом, мой бряг
за тъжни дни,
без хляб,
сред сняг
и сред мъгли –
самотен дом –
без лош надзор,
без полицай,
без прокурор?“…
Художникът все пак реди още две изложби (1988, 1994) и те са последните негови срещи със зрителя приживе.
През 2005 г. Старозагорската художествена галерия представя ретроспекция на творчеството на Белин Мартинов от студентските години до смъртта му, а част от нея е показана в галерията на СБХ на „Шипка“ 6 през 2015 г. Сред гостите на софийската изложба са Иван Димов, Иван Газдов, Георги Чапкънов – негови съученици и състуденти, които споделят: „Когато бяхме студенти, всички завиждахме на удивителната рисунка на Белин. Никой от нас не можеше да я прави!“…
През 2015 г. излиза и малка книжка със стихове от „чекмеджето“ на художника – „Колоратурна симфония“, а през 2019 г. малцината негови приятели през годините представят в родния му град около 30 непоказвани творби в изложбата „Непознатият Белин Мартинов“.
„Произведенията на Белин Мартинов са зрим отглас на нещата от живота, на нашите делници. Адресирани до разума ни, те провокират потребителското псевдоравновесие на зрителя, еснафските щампи на „улегналите“ ни възприятия. А за това малцина са подготвени. Рано или късно Белин Мартинов ще намери своето запазено място като един от най-големите ни рисувачи. Защото той носи нашата съвест. И работите му изричат само по няколко думи, но те са достатъчни, за да започнем пътуване към безкрая, дори след като сме си тръгнали от залата“, характеризира творчеството му изкуствоведът проф. Марин Добрев
Куратор на изложбата в галерия „Стубел“ е Яна Братанова.
