Народният театър „Иван Вазов“ ще отбележи в четвъртък, 30 ноември, 90-годишнината от рождението на актрисата Росица Данаилова (1933-2018), която бе част от първата ни трупа в продължение на повече от две десетилетия. От 19.30 ч. на сцена „Апостол Карамитев“ на 4-ти етаж голямата актриса ще бъде почетена с авторския моноспектакъл „На майка ми – Росица Данаилова“, чийто създател е нейната дъщеря – режисьорката Росица Обрешкова. „Това е моята майка – жена с шапка: винаги екстравагантна, озаряваща света наоколо, обръщаща погледите след себе си“, спомня си Обрешкова, която бе и асистент на проф. Стефан Данаилов в неговите класове в Театралната академия.
В неотдавнашно интервю Росица Обрешкова споделя, че майка й Росица Данаилова не се побира в два-три реда, ето защо пише книга за нея. „Неистов човек беше майка ми, много специален. Изглеждаше като екстравагантна грешка – в соца се носеше с изрязани кожени ръкавици за шофиране, каубойски шапки, коприни по тялото. Забележителна осанка имаше. Трудни ни бяха отношения, но наситени с много любов. Сега, когато я няма, разбирам, че съм изгубила най-големия си фен…“.
Росица Данаилова (26 ноември 1933 – 23 септември 2018) е сестра на легендата на българските кино и театър Стефан Данаилов. Завършила е актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в легендарния клас на Стефан Сърчаджиев. Дебютната ѝ роля в Народния театър е на Зорница в „Калоян“ от Камен Зидаров през 1970 г. Оттогава Росица е изиграла близо 200 роли в спектакли на Народния и Сатиричния театър, Театъра на армията и „Сълза и смях“. Сред паметните ѝ героини са Мерилин Монро в „Грехопадението“ на Артър Милър, Мадам Маргарита в едноименната постановка, Дъщерята във „Всичко е свършено” от Едуард Олби, Гонерила в „Крал Лир“ от Шекспир и много други. Росица Данаилова е участвала в множество телевизионни постановки и игрални филми, сред които „Иван Кондарев“, „Реквием за една мръсница“, „Рожден ден“, „Мадам НН“.
„Актриса, отдадена на театъра, сякаш нищо друго не съществува наоколо. Благодарение на нея богатият текст оживява“, казва навремето за Росица Данаилова именитата ни режисьорка Юлия Огнянова. А проф. Иван Добчев я описва така: „В онези времена на повсеместна, натрапвана посредственост, тя си позволяваше да бъде не-посредствена, да бъде горда, непредсказуема, гневна“.
Входът за събитието е с покани, които, до изчерпването им, могат да бъдат получени от касите на Народния театър.
