Десет години след кончината на големия български актьор Чочо Попйорданов Народният театър открива днес от 17.30 часа в негова памет изложба със снимки, костюми и реквизит от театралните постановки, в които той се е изявявал на първата ни сцена. На събитието ще присъстват роднини, близки, приятели и колеги на Чочо.
Изложбата е разположена в партерното фоайе на Голяма сцена, а посетителите на Народен театър „Иван Вазов“ ще могат да се запознаят с нея до 11 юни, когато обичаният актьор щеше да навърши 59 години. В експозицията са включени фотографии от общо 20-те роли на Попйорданов в годините от 1994 до 2013-а, негови костюми и реквизит от спектаклите „Хъшове“, „Бурята“ и „Пет жени в еднакви рокли“.
На 23 май на Чочо Попйорданов ще бъде посветен и спектакълът „Хъшове“ по Иван Вазов на режисьора Александър Морфов – представление, в което Чочо дълги години игра ролята на Македонски.
„Ние помним“, пишат колегите му от Народния театър, характеризирайки неподражаемия творчески хъс на артиста, омагьосал някога зрителите: „Не актьор, а истинска вихрушка от енергия и емоции, той остави незабравима следа в историята на театъра и в сърцата на публиката. Десетки паметни роли, белязали със златни букви летописа на първата ни сцена, и спомени, които топлят душите на всеки, докоснал се до него през годините“, казват от трупата.
Дебютът на Чочо Попйорданов в Народния театър е през 1994 г. в ролята на Чудомир Чипиловски в постановката на Маргарита Младенова „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов. След това актьорът продължава кариерата си отново в спектакли на някои от най-изявените български режисьори: в „Хеда Габлер“ от Хенрик Ибсен (постановка на Красимир Спасов), „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир (постановка на Александър Морфов), „Чайка“ от Антон П. Чехов (режисьор Красимир Спасов), „Чичовци“ по Иван Вазов (режисьор Борислав Чакринов), „Бурята“ от Уилям Шекспир (постановка на Александър Морфов), „Човекът, който прави дъжд“ от Натаниел Ричард Неш (постановка на Леон Даниел), „На дъното“ по Максим Горки (постановка на Морфов), „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт (постановка на Галин Стоев), „Декамерон или кръв и страст по Бокачо“ (сценичен вариант и постановка също Александър Морфов), „Призраци в Неапол“ от Едуардо де Филипо (режисьор Андрей Аврамов). Следват „Кимоно“ на Росица Обрешкова, култовите „Хъшове“ на Морфов по Иван Вазов, „Слуга на двама господари“ от Карло Голдони в постановка на работещия в Израел Димитър Бозаков, Чеховата „Вишнева градина“ в незабравимата интерпретация на Крикор Азарян, „Август в Оклахома“ от Трейси Летс с режисьор Ясен Пеянков от САЩ, изявявал се редом с Джон Малкович в неговия театър „Степенулф“ в Чикаго, „Смъртта на търговския пътник“ от Артър Милър в постановка на Борислав Чакринов, „Любов, щастие и милиони“ от Марсел Беркие-Мариние с режисьор колегата му Валентин Танев, „Да се провреш под дъгата“ от Георги Марков, постановка на доайена Асен Шопов.
Последното представление на Чочо Попйорданов на първата ни сцена е в ролята на Трип в пиесата „Пет жени с еднакви рокли“ от Алън Бол, която поставя тогава все още младият режисьор Боил Банов.
Петър Попйорданов загива нелепо едва на 48 години около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 г., след падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна“, където е отишъл да посети гроба на майка си. През 2016 г. актьорът е удостоен посмъртно с награда „Икар“ за чест и достойнство от Съюза на българските артисти.
