Новият албум на Фиона Епъл Fetch the Bolt Cutters оглави престижната класация за най-добър албум на всички времена на сайта Metacritic (базирана на усредната оценка на най-влиятелните критици). Fetch the Bolt Cutters, издаден на 17 април, постигна най-високият възможен брой точки в сайта, макар че тепърва излизат нови оценки и могат да променят този резултат. Но ето мненията на някои от критиците дотук:
New York Times: Fetch the Bolt Cutters дръзко преобръща и разбива структурите, на които се основава поп музиката. Песните правят спиращи дъха завои. …Освен това тя е безстрашна с всичко, което прави: включително и с очакванията на хората.
Paste Magazine: Фиона Епъл прави с пиано, няколко ударни предмети и настоятелния си глас нещо, което мнозина не могат с цял оркестър.
Variety: Fetch the Bolt Cutters звучи толкова свежо, сякаш се е появил в плодовития ум на Епъл преди 10 минути. Може би е рано да кажем, че това е най-добрият албум на годината, но ако и нататък върви така, 2020 г. няма да е пълна загуба на време.
Който и да го изпревари по-нататък, албумът безспорно е великолепен и си струва слушането.
Струвал си е и чакането - албумът, пети поред в 25-годишната кариера на Епъл, излиза 8 години след четвъртия. Още от дебюта й всеки неин запис е посрещан с положителни отзиви и номинации за “Грами”, но Fetch the Bolt Cutters изпъква дори и на този фон. Много отдавна в медиите не е забелязван толкова екзалтиран критически консенсус.
С дебютния си албум Tidal Епъл нахлу в света на съвременната музика с летящ старт, грабна “Грами” за най-добър рок вокал и докато си получаваше наградата на MTV за най-добър нов артист, обяви, че светът е скапан, но тя няма намерение да бъде като всички останали. Така започна кариерата ѝ, която (с дълги паузи между албумите) върви по-собствен път, далеч от удобните магистрали на мейнстрима.
Fetch the Bolt Cutters е целенасочено неукрасен, суров и оголен - чисто натурален, нефризиран и негримиран продукт на вдъхновението. Нещо като това, което направи Пол Маккартни с Let It Be 33 години по-късно, като издаде Let It Be Naked - но още по-гол, защото във Fetch the Bolt Cutters няма дори китари. Има само клавир, бас, ударни (сред които и немузикални инструменти) и глас. По-скоро гласове, с цялата им експресивност и динамика - на места е толкова тиха, че се чудиш дали наистина пее, но се досещаш за мелодията. Или пък започва във високия регистър тихо, нежно и въздушно, с такова вибрато, че сякаш виждаш кака брадичката ѝ трепери, защото в следващия миг ще се разплаче, но гласът ѝ слиза надолу, рязко загрубява и става дрезгав от едва сдържаното напражение или просто измърморва нещо, като в най-обикновен, банален разговор.
Независимо дали пее, почти рапира, смее се, скимти, или крещи, тя държи абсолютен контрол, освен в моментите, която съзнателно избягва от собствения си контрол. И така, докато напълно загубим представа дали става дума майсторски изиграна или съвсем автентична емоция.
С Fetch the Bolt Cutters Фиона пътува във времето за да се изправи срещу хулигани от детството си и да срещне любовта в бъдещето, разговаря с жени, които са били малтретирани от същия мъж, който я е насилвал, и заявява на приятеля, с когото са на гости, да спре да я рита под масата, защото няма да млъкне.
Заглавието на албума и едноименната песен идва от една сцена в британския крими сериал The Fall. В нея Джилиан Андерсън в ролята на детектив, спира пред къща, в която психопат държи отвлечено момиче и казва на колегата полицай “Fetch the Bolt Cutters” (“Дай ми резачката за арматура”). В същата песен Фиона Епъл довършва фразата с “I’ve been in here too long” (Бях вътре прекалено дълго). “Става въпрос за това да избягаш от затвора, в който си се оказал, независимо дали си го построил сам, или са го издигнали около теб и си го приел. - обяснява певицата. - Цялото послание е: "Грабвай шибаната резачка и се измъквай от ситуацията, каквото и да не ѝ харесваш", казва Епъл. В края на песента се чува кучешки лай - жена, която иска ножица за арматура, няма как да не разлае кучетата.
YouTube
