Народният театър „Иван Вазов“ ще представи тази вечер класическата пиеса в традицията на театър Но „Кладенецът“ и празничния танц „Каменният мост“ на прочутия японски театър „Ямамото“. Събитието се организира със съдействието на посолството на Япония у нас и отбелязва тройния юбилей в двустранните отношения между двете държави: 115 години от началото на официалните контакти, 85 години от установяването на дипломатически отношения и 65 години от възстановяването им.
Театър Но се заражда преди близо 7 века и е най-старото класическо сценично изкуство, което все още съществува в оригиналната си форма. Този театър комбинира в себе си множество традиционни елементи и играе ключова роля във формирането на японската културна идентичност. През 2008 г. театър Но бе обявен за част от нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
Основаният през 1927 г. театър „Ямамото“ е най-старият съществуващ днес Но театър в Осака. Той комбинира традиционната японска култура с нови технологии: LED осветление, мобилни приложения и многоезични субтитри. Една от основните цели на театъра е представянето на традиционния театър Но като живо, релевантно и функциониращо в съвремието класическо сценично изкуство. От 2010 г. насам театър „Ямамото“ ежегодно се представя и извън границите на Япония с повече от 50 представления и 60 уъркшопа в страни като България, Румъния, Словакия, Франция, Италия, Финландия, Македония, Албания и др. Театърът активно си сътрудничи с местни актьори, както и с редица културни и дипломатически институции за дълготраен професионален и културен обмен.
За тройния юбилей, който се отбелязва през 2024 г. Но театър „Ямамото“ ще представи на сцената на Народния театър две произведения.
„Кладенецът“ (Идзуцу)
По време на посещение в храм Аривара странстващ будистки свещеник среща млада жена, която му разказва местната легенда за древния поет Аривара-но-Нарихира и неговата съпруга. След като признава, че всъщност е духът на съпругата на Нарихира, загадъчната жена се стопява сред сенките. Свещеникът решава да прекара нощта в заупокойна молитва и очакване на повторна среща с духа на Жената от кладенеца.
„Кладенецът“ (на японски „Идзуцу“) е пиеса на повече от 6 века. Тя е класически представител на „илюзорния“ жанр в Но, в който главните герои представляват духове, които приемат формата на обикновени хора в първото действие и се разкриват в истинския си вид на призрак във второто. Като основна тема на пиесата се откроява будисткото схващане, че привързаността и любовта вкарват човешката душа в клопката на материалния свят и ѝ пречат да постигне истинско освобождаване.
В своя трактат по драматургия „Саругаку-данги“ драматургът Дзеами я класифицира като пиеса от „най-висока класа“. „Кладенецът“ се базира на Глава 23 от класическия сборник с разкази и стихове „Приказки от Исе“ (Исе-моногатари) и се основава на популярното през 14 век предположение, че литературните герои са всъщност действителната личност Аривара-но-Нарихира и неговата съпруга, дъщерята на Ки-но-Арицуне. Пиесата е прозорец към сърцата на древните японци – техните копнежи, терзания и страхове.
„Каменният мост“ (Шаккьо)
Празничният танц на легендарните зверове Шиши в пиесата „Каменният мост“ (Шаккьо) често се представя като самостоятелен спектакъл. Сцена на този танц е загадъчният каменен мост Шаккьо – връзката между земното царство на хората и свещената земя на бодхисатва Монджу. Украсен с разцъфнали божури, този мост се охранява от два митични звяра Шиши – химери между куче и лъв. Насред този живописен пейзаж зверовете се впускат в игриви закачки и изпълняват величествен танц, благославящ с късмет и дълголетие всички, които станат свидетели на изпълнението им.
Спектакълът е със субтитри на български и английски език.
