Сто картини, за които се смяташе, че са изчезнали или изгорели по време на Втората световна война, са изложени в Йерусалим. Специалистите не са знаели, че точно тези творби на Курбе, Мане, Шагал, Реноар, Модилиани, Пикасо и други класици са съществували и затова не са ги и търсили. Самото откриване на шедьоврите е като сценарий за филм. Митничар се усъмнява в немец, който пътува за Швейцария, и проверява багажа му. Открива голяма сума пари в брой и две навити на руло картини. Пътникът е Корнелиус, син на доверения на Гьобелс търговец на картини Хилдебрант Гурлит, който навремето изкупува на безценица творбите на авангардните художници по време на изложбата им в Мюнхен през 1937 г. Артсъбитието минава под мотото "Дегенеративно изкуство" и картини за изложбата предоставят 36 германски галерии, като експозицията е придружена от предупредителни постове като „Не се препоръчва за деца и бременни“ или „Картините са саботаж към немската национална сигурност“. Гурлит обаче успява да убеди Гьобелс, че ако най-добрите от картините се отделят и се съхраняват, могат да бъдат продадени за много пари в полза на Германия. Самият той загива при автомобилна катастрофа през 1956 г. Наследява го неговият син, който започва да продава за милиони картини от крадения фонд на баща си. След злополучното му задържане на границата и при обиска на дома му са открити 1258 картини без рамки и 121 в рамки. В друг негов имот са намерени още няколкостотин творби. След разкритията Корнелиус умира и отнася в гроба тайната дали е имало още скривалища на картини.

Съкровището се оценява на няколко милиарда евро. В завещанието си Корнелиус заявява, че иска да подари колекцията си. Германия отказва. Съгласява се музеят в Берн и именно от този фонд са картините, изложени в Йерусалим. Една част от произведенията са били показвани в музеи и галерии още преди фашистите да дойдат на власт и да обявят за упадъчно модерното изкуство. Сред най-интересните експонати е картината на Пол Сезан „Орач и сеяч“, предоставена на Гурлит срещу обещание от негова страна, че ще помогне на предишния й собственик да получи изходна виза от Германия, за да се спаси със съпругата и децата си. Виза не е издадена и жената, която страда от диабет, умира след излизането на закон, забраняващ да се продава инсулин на евреи.