"Непоносимо дълги прегръдки" по непоставяната досега у нас пиеса на големия съвременен руски драматург Иван Вирипаев (чиито творби бяха свалени от сцените в родината му заради подкрепа за Украйна) е модерен, чувствен, кинематографично изграден спектакъл за невидимите връзки, които скрепват доскоро напълно непознати хора. Вариант на историята за това как крилете на пеперудата, размахани в единия край на планетата, може да предизвикат цунами в другия; как в един и същи момент някъде умира живот или любов и друг/друга се ражда – някъде другаде, но съвсем не случайно и не по-малко съдбовно. "Непоносимо дълги прегръдки" е новият спектакъл на режисьора Крис Шарков, който се появява като независим проект в Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" – новото арт сърце на София.
Четирима талантливи млади актьори участват в представлението: доста известният вече от киното и сцената на Народния театър Димитър Николов, Мартин Димитров (Радо Андреев от сериала "Братя"), който е и в екипа на Шарков за спектакъла "Лулу" в театър "София", Мария Сотирова от Пловдивския театър (полицайката Жана от "Братя") и Веселина Конакчийска от Младежкия, в която режисьорът откри своята Ибсенова Нора преди десетина сезона. Те образуват характерна за Вирипаев космополитна конфигурация от две скоростно разпадащи се двойки: едната от младоженци, другата – родена от случаен флирт. В Ню Йорк се срещат, разминават се и пак се срещат четирима млади хора без корени: Моника (Сотирова) е полякиня, Еми – бивша Биляна (Конакчийска), е сръбкиня, Крищоф (Димитров) е чех, Чарли (Николов) е единственият местен, но той пък не чувства особена връзка с мегаполиса на неограничените възможности. И четиримата са обхванати от смътно недоволство от "пластмасовия" модерен свят, в който пребивават и в който истинските неща им липсват, но те са част от този свят и играят в неговата игра по неговите правила. До момента, в който мистериозен пратеник на Вселената не им предложи алтернатива – на всеки поотделно… У всеки от персонажите има някаква саморазрушителна страст, порив към смъртта, която сам е готов съзнателно да предизвика или несъзнателно, инстинктивно върви към нея. Всеки ще трябва да мине през своя ад, да дешифрира сигналите, които Универсумът му изпраща, за да започне на чисто. И отначало.
Сценографията на Огняна Серафимова е незапочващо и несвършващо канапе с куха четириъгълна форма, върху сегменти от което се разиграват различни сцени с различни комбинации от герои. Един свят като болнична чакалня – стерилен и самоповтарящ се. Както обикновено, Крис Шарков е проявил висока селективност при избора на текст – откровено провокативен, говорещ без филтри за секс, привидно безхитростен, но криещ дълбоки смислови пластове. Универсален в посланията си и ясно дефиниращ фрагментарното светоусещане на модерния човек. Актьорите го произнасят заедно с онова, което в прозата са авторовите описания, тоест – в тази особена драматургична форма извън диалозите говорят за себе си в трето лице, бидейки героите и същевременно отчуждавайки се от тях. В този наш днешен свят на маски и дистанция всички може би сме си чужди и на космически разстояния един от друг, докато Вселената не ни доведе до сродната душа.
Преводът на пиесата е на Нева Мичева. Музиката в спектакъла е на Емилиян Гацов-Елби, мултимедията – на Ралица Геогиева. Следващите представления в "Топлоцентрала" са на 9 и 12 март.
