Красотата в образа на магнетична жена, която преминава от ръка на ръка, но никой не може да я притежава истински. Красотата, която дори и обладана, не може да бъде омърсена – тя остава неуязвима за низките инстинкти и дребните амбиции, дори за отчаяните любови, над които плува с непринудеността на облаче в небето. Красотата, която движи света, но не го спасява – тя просто съществува такава, каквато е. Красотата, която лишена от отговорност и етика може да бъде много опасна – и за себе си, и за околните. Красотата като трофей, който невинно си отмъщава на дръзналите да го колекционират.
Фаталната красота и нейното въздействие върху събития и съдби е доминантна тема в премиерния спектакъл „Лулу“ на театър „София“ по известната пиеса на един от забележителните германски писатели на XIX–XX век, Франк Ведекинд (1864-1918). „Лулу“ е създадена през 1913 г. и позиционира случващото се в Бел епок, когато, като с капка катран в кацата с мед, красивият живот е оцапан от ножа на Джак Изкормвача. Но режисьорът Крис Шарков – познавач и ценител на немскоезичната драматургия, с лекота пренася действието в наши дни, когато има Интернет и социални мрежи, шоубизнесът е процъфтяваща индустрия, а печалбите са в биткойни, но инстинктите и страстите са си все същите, малко пещерни. Тук красивата Лулу започва кариерата си в света на богатите и силните не като муза на беден художник, а като модел на известен светски фотограф. Това невероятно създание буквално омагьосва всички мъже, които се доближат до него, някои даже срещат гибелта си със смъкнати панталони.
За своята главна героиня режисьорът Крис Шарков безпогрешно се е спрял на актриса с елфическо излъчване – младата и талантлива Елеонора Иванова (за телеманите – Поли от сериала „Братя“, за екс състудентите си от НАТФИЗ – първата носителка на новоучредената стипендия за актьорско майсторство на името на проф. Стефан Данаилов). Идеален избор: на 24 години Нора е колкото спонтанна хлапачка, толкова и култивирана актриса. Детската чистота, уличната арогантност и хладината на обиграна светска дама съжителстват в образа, който момичето елф създава. Запомнете името й.
На Елеонора партнират Николай Върбанов като първия й садистичен съпруг и ментор, съзрелият и вече доста различен Юлиан Рачков като артистичния й втори съпруг и един от колегите й в „Братя“ – Мартин Димитров, съпруг №3, убедителен сега, но далеч по-добър като Радо Андреев от сериала, когото и тук май се опитва да играе…
Любов ли я свързва с тези мъже? Сметка? Нагон? Самата героиня не е наясно – красотата не се замисля и не дължи никому отговор. Интригуващи са отношенията й с персонажа на отличния Михаил Милчев – зестрогон и далавераджия от шоубизнеса: образ, от когото също трудно откъсваш очи. Интересни превъплъщения имат Александър Узунов – драматург и довереник на Лулу, и Дария Симеонова – графинята феминистка, която също не е безразлична към нея и я следва като кученце (любопитно е, че подобен мотив пали страстите и в предишната премиера на театъра – „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ от Фасбиндер). В „Лулу“ сякаш дишат духовете на Ибсен и Стриндберг (още по-любопитно е, че в живота си Ведекинд е имал любовна връзка с писателката Фрида Ул, бивша съпруга на последния). От творбата Шарков е направил проникновен и визуално разкошен спектакъл, хвърлящ светлина в най-тъмните ъгли на душата на човека. Форматът напомня за кино в театъра, за нещо фантазно и игрово, случващо се на снимачна площадка. Всичко това е постигнато в сътрудничество със сценографа Никола Тороманов, костюмографа Илияна Кънчева, композитора Емилиян Гацов-Елби и автора на видеото Александър Станишев.
Следващите представления на "Лулу" са на 19 и 31 май.
